През миналата година американските компании са разрешили обратни изкупувания на акции на стойност 1,26 трилиона долара - рекордна стойност. Това очевидно не се харесва на президента на САЩ Джо Байдън. Той призовава за четирикратно увеличение на еднопроцентния данък върху обратното изкупуване, който се дължи от тази година. Президентът на САЩ се надява, че данъкът ще стимулира компаниите да инвестират парите си директно в американската икономика. Дори и четирипроцентен данък обаче едва ли ще възпре компаниите да инвестират излишните си парични средства в собствени акции.
Има основателни причини да се купуват собствени акции. Например, когато компаниите не могат да намерят подходящи цели за поглъщане или инвестиране. Такъв е случаят във финансовия сектор. Окуражени от промяната в лихвените проценти, големите банки генерираха рекордни печалби през 2022 г. Например UBS, Deutsche Bank, Commerzbank и BNP Paribas сега се възползват от тенденцията и купуват собствени акции, при това в огромно количество, пише в свой анализ по темата германското икономическо списание WirtschaftsWoche.
Програмите за обратно изкупуване се приемат добре от акционерите, какъвто беше неотдавна случаят с американската компания Meta, бивша Facebook. В началото на февруари Meta обяви, че ще увеличи настоящата си програма за обратно изкупуване с 40 млрд. долара. Цената на акциите се повиши с почти една трета в рамките на няколко дни. Анализаторите често критикуваха Meta, че не е достатъчно внимателна по отношение на собствените си финанси.
Освен това в момента акцията се търгува под средната цена от последните години. С обратното изкупуване на акции Meta дава знак за оптимизъм по отношение на бизнеса си и използва спада в цената като възможност за покупка. Когато компаниите изкупуват обратно собствените си ценни книжа, делът на съществуващите акционери автоматично се увеличава. В идеалния случай това би трябвало да подкрепи цената на акциите.
Обратно изкупуване на акции не води автоматично до по-високи цени на акциите
Дори ако ситуацията е наистина трудна, компаниите обичат да изкупуват обратно собствените си акции, за да поддържат цената на акциите си. Така например изпадналият в несъстоятелност доставчик на платежни услуги Wirecard предприе действия, когато медийните разкрития за несъответствия в счетоводния баланс доведоха до рязък спад в цената на акциите.
Случаят тук показва, че когато се изкупуват обратно акции, трябва да се гледа внимателно и в случай на съмнение да се взема последователно решение. Ако имате впечатлението, че дадено дружество прикрива сериозни проблеми с обратното изкупуване, трябва да се освободите от книжата. Тогава обратното изкупуване не помага, още повече, че то ограничава финансовата свобода на действие на дружествата. В крайна сметка изкупуването на акции струва пари. И в идеалния случай това не трябва да се финансира с кредит, а от свободния паричен поток.
Вълнуващ вероятно ще е случаят с United Internet (UI). Акциите на телекомуникационната компания падат от години. Сега компанията от Монтабаур иска да инвестира 300 млн. евро в обратно изкупуване. В същото време разширяването на 5G мрежовата инфраструктура в дъщерното дружество 1&1 поглъща огромни суми. Поради това UI би могла да използва парите и за своята оперативна дейност. Въпреки това цената на акциите първоначално леко се повиши след анонса. Доколко това е устойчиво, предстои да разберем. Не съществува автоматизъм, според който обратното изкупуване на акции води до повишаване на цените на акциите.
Точно както няма основателни причини за ограничаване на свободата на дружествата да вземат решения относно инвестициите си чрез налагането на данъци. В условията на пазарна икономика те действат с цел постигане на максимална ефективност. Ако държавите проверяват въздействието на собствените си инвестиции също толкова внимателно, колкото и тези на компаниите, това вероятно ще бъде най-големият фактор за повишаване на стойността на цялата икономика, заключава редакторът на изданието Лукас Шмид.
16:19 | 20.02.23 г.
