През 2022 г. нещо добро произлезе от нещо лошо. Инвазията на Русия в Украйна доведе до забележителна проява на единство и решителност от страна на демократичния свят, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.
САЩ, ЕС, Великобритания, Япония, Южна Корея, Канада и Австралия наложиха безпрецедентни икономически санкции на Русия. Украйна получи милиарди долари военна и икономическа подкрепа. В Европа Германия обеща да направи исторически промени в своята отбранителна и енергийна политика. Финландия и Швеция кандидатстваха за членство в НАТО.
Враждебността на Китай към Тайван и обявяването от Пекин на „безгранично“ партньорство с Русия предизвикаха реакция в Индо-Тихоокеанския регион. Япония обяви значително увеличение на военните си разходи. Филипините заздравиха връзките си с Америка. Индия, Япония, Австралия и САЩ проведоха среща на високо равнище.
Демокрациите в Европа и Азия започнаха да работят по-тясно. За първи път Япония, Южна Корея и Австралия присъстваха на среща на върха на НАТО.
Тази година обаче ще бъде значително по-трудно да се запази единството на развитите демокрации. Сега се заражда сериозно напрежение между Вашингтон и неговите съюзници.
В Европа ключовите въпроси са както стратегически, така и икономически. Западният алианс е открито разделен относно бъдещата военна помощ за Украйна. Тези разделения бяха демонстрирани на срещата на съюзниците в Рамщайн в петък, когато Германия се възпротиви на натиска да разреши предоставянето на танкове Leopard в Украйна (текстът е написан, преди да стане ясно решението на Берлин за танковете - бел. ред.).
Макар че заглавията след срещата се фокусираха върху изолацията на Германия, разделенията в рамките на западния алианс са по-сложни. Има ястребово крило, което включва Полша, скандинавските страни, балтийските държави и Обединеното кралство, което настоява за бързото прехвърляне на по-модерни оръжия, включително танкове, в Украйна.
САЩ са някъде по средата между ястребите и свръхпредпазливите германци. Ястребите се притесняват, че администрацията на Байдън е допуснала да бъде сплашена с евентуална ядрена война и затова е била твърде плаха относно доставката на модерни оръжия, като ракети с по-голям обсег. Но критиките са приглушени, защото САЩ са най-големият донор на военна и финансова помощ за Украйна.
Тези разделения засега са управляеми. Но ако тази пролет войната се обърне срещу Украйна, обвиненията може да станат неприятни.
Напрежението между САЩ и Европа има и икономическо измерение, като мнозина в ЕС обвиняват Вашингтон в протекционизъм заради предоставянето на големи субсидии за зелени индустрии и електрически превозни средства.
Обичайният отговор на САЩ - че Европа също трябва да предостави субсидии за зелени технологии - може да е нереалистичен. Позволяването на държавите да субсидират собствените си индустрии може да взриви единния пазар на ЕС, а пък единен режим на субсидиране в ЕС незабавно би предизвикал спорове за това как са събрани парите и къде са изразходвани.
Зад това се крие растящият страх, че САЩ изпреварват Европа икономически - и че войната в Украйна ускорява този процес. Европейските индустриалци посочват ключови предимства, на които се радват САЩ: евтина енергия, изобилна земя, технологично лидерство и световна резервна валута.
На следващо място е Китай. Конфронтационното отношението към Пекин вече е норма в политиката на САЩ. Но повечето европейски и азиатски правителства все още се въздържат. Сега Китай е най-големият потенциален разлом в отношенията между Америка и нейните азиатски съюзници. Япония, Австралия, Южна Корея и Филипините са съгласни относно необходимите усилия за военно възпиране на Китай, но са предпазливи за това докъде може да стигне Америка с икономическото отделяне.
Забелязах това разделение на мненията, докато председателствах сесия за Япония на Световния икономически форум, проведен наскоро в Давос. Американски участник, Стивън Палиука, напускащ съпредседател на Bain Capital, заяви, че световните демокрации все повече ще търгуват помежду си - и цитира войната в Украйна като предупреждение за твърде голямата икономическа зависимост от автокрации. Так Ниинами, главен изпълнителен директор на базираната в Токио група за напитки Suntory Holdings, беше предпазлив към този аргумент - и приветства факта, че търговията на Япония с Китай се увеличава.
Сингапурците - ключови партньори на САЩ както в търговията, така и в сигурността - са открито разтревожени от широкия обхват на американските ограничения върху износа на технологии за Китай. Те се притесняват, че това ще доведе до нов, опасен скок в напрежението между Америка и Китай. Съществуват също така опасения, че усилията на САЩ за съсредоточаване на веригите за доставки в приятелски страни ще направят индустрията по-малко ефективна и ще стимулират инфлацията.
Всички тези напрежения могат да препятстват усилията демокрациите в Европа, Азия и Америките да работят заедно през настоящата година. Но въпреки че разделенията в рамките на „глобалния запад“ са видими, те могат да бъдат стеснени чрез интелигентни политически промени. Политиците в САЩ са все по-наясно с недоволството на Европа относно Закона за намаляване на инфлацията - и може да се опитат да го променят. Една по-тясно дефинирана политика на САЩ относно износа на технологии за Китай би успокоила съюзниците.
Преди всичко съюзниците от НАТО трябва да съгласуват обща позиция относно доставките на оръжия за Украйна - и да го направят бързо, преди боевете да се засилят тази пролет. Единството между демократичните съюзници, постигнато през 2022 г., беше нещо ценно. То не трябва да бъде прахосано през 2023 г.