Приключи ли ерата на пазарите и какво следва?

По-рано тази седмица на Световния икономически форум в Давос редакторката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет вечеря с други гости в хотел Шацалп, бивш санаториум, който присъства в романа на Томас Ман „Вълшебната планина“ .

Усещането е странно подходящо, пише тя. В произведението на Ман от 1924 г. животът в туберкулозен санаториум отразява дълбокото възприятие за променящ се външен свят. Политическите и икономически структури, които са доминирали в Европа през 19-ти век, наскоро са били унищожени от Първата световна война. Никой не е знаел как да определи новата ера. Фрази като „бурните 20-те години“ още не са се били появили, а Голямата депресия тепърва е предстояла.

Един век по-късно е налице сходна тревога. Лидерите, които участват в Давос, като цяло са изградили кариерите си на запад, приемайки, че тройният ефект на глобализацията, капитализма на свободния пазар и демокрацията са очевидно добри неща, обречени да продължат разпространението си по света.

Но от 2008 г. насам поредица от шокове, като голямата финансова криза, надигащият се популизъм, напрежението между САЩ и Китай и пандемията Covid-19, поставиха под съмнение и трите идеи. Някои участници на Давос смятат - или отчаяно се надяват - че това е временно явление. Подозирам обаче, че не е. Предизвикателствата пред света днес изглеждат структурни, а не ефимерни.

Следователно един въпрос за началото на 2020-те години е как да се формулира тази нова политическа икономия. „Къде се намираме - в 2008 г., в 1979 г. или някъде другаде?“ - попита един от моите спътници в Шацалп, имайки предвид стагфлацията. Или както казва Свен Смит, ръководител на McKinsey Global Institute: „Ние сме на прага на нова ера. Но всъщност не знаем каква е тя или дори как трябва да се нарича.“

Както подобава на организация, на която се плаща да предоставя PowerPoint презентации, McKinsey вече е превърнал тази тревога в диаграми. Тази седмица институтът публикува доклад, който твърди, че глобалната политическа икономика е белязана от три големи „ери“ – и повратни точки – от 1945 г. насам.

Първата беше така нареченият следвоенен бум, който се случи от 1945 до 1971 г., време на технологичен прогрес, бърз растеж и относителна геополитическа стабилност. Това беше съчетано с доста патерналистична корпоративна култура и мащабна държавна намеса. Вторият период, Ерата на съперничество, продължи от 1971 г. до 1989 г. Това съдържаше „характеристики, които резонират с днешния ден“, твърдят авторите, включително „енергийна криза, негативен шок в предлагането, завръщане на инфлацията, нова монетарна ера, нарастващо многополюсно геополитическо утвърждаване, конкуренция за ресурси и забавяне на производителността на запад“.

Разпадането на Съветския съюз през 1989 г. обаче постави началото на Ерата на пазарите, време, когато дерегулацията, капитализмът и глобализацията бяха подкрепяни по целия свят. Повечето бизнес и политически лидери днес смятат това състояние на нещата за норма. Но McKinsey вярва, че фазата е приключила през 2019 г., подхранвайки настоящата атмосфера на несигурност.

Какво следва? Честният отговор е, че никой не знае. Това, което е ясно е, че се движим към по-многополюсен свят, вместо към доминирания от Америка ред. Лошата новина е, че това върви ръка за ръка с нарастващия протекционизъм, конфликтите и откровената война. Но един многополюсен свят също „дава глас на нации, които не са го имали преди“, както ми каза в Давос Нандан Нилекани, съосновател на индийската компания Infosys. Източниците на иновации и растеж стават все по-разнообразни.

Връзката между бизнеса и обществото също се променя. Свят, заплашен от климатични промени, пандемии и война, е такъв, в който държавата вероятно ще се намесва по-агресивно в бизнеса. „Не мисля, че е правилно да се каже, че вече нямаме пазари, но неолибералната идея за пазарите вече не е това, което доминира“, посочва Лора Тайсън, бивш главен икономически съветник в Белия дом при президента Бил Клинтън и сега професор в Бъркли (университет в Калифорния – бел. прев.) Индустриалната политика отново е на мода. Същото е и с протекционизма.

Това, което не е сигурно, е как технологичните иновации ще оформят новата ера. Както отбелязва икономистът Анди Макафи, иновации като изкуствения интелект едновременно ще отприщят ръст на производителността и ще унищожат милиони работни места. Съществува и разногласие дали изменението на климата ще стимулира повече сътрудничество или ще го препятства.

Как бъдещите историци биха описали настоящата епоха? В Давос чух няколко предложения. Епохата на дислокацията беше едно от тях. Дигиталната ера, Войната за климата или Ерата на цифровите технологии и електрифицирането на всичко (трудно за изговаряне) бяха други. Никой не се чувства съвсем прав. Така че, ако има алтернативи, ще се радвам да ги чуя, пише Джилиън Тет. Може пък някой да даде заглавието на нов роман през 2024 г., който да спечели Нобелова награда.