@Регулатори: Успех в ограничаването на Twitter на Мъск

След превземането на Twitter от Илон Мъск европейският комисар Тиери Бретон отправи зловещо предупреждение в Twitter: „Време е да въведем ред в дигиталния „Див запад". В града има нов шериф - и той се казва #DSA“. 

Но самопровъзгласилият се за дигитален шериф Бретон не спомена, че DSA - съкращение от Закона за цифровите услуги - влиза в сила едва през септември 2023 г. и последиците от него остават неясни. Засега DSA пистолетът на Бретон, макар и потенциално смъртоносен, не разполага с боеприпаси, пише в свой анализ за Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) Уилям Ечиксън, директор на Инициативата за цифрови иновации и редактор на списанието за технологична политика Bandwidth в Центъра. 

Сблъсъкът за Twitter показва как регулаторните органи се затрудняват да се справят с речта на омразата онлайн. Това, което е незаконно в една държава, е законно в друга. Предишните опити за контрол на словото в демократичните държави се провалиха. Остава да се въведат и приложат нови закони.

Със сигурност непостоянните промени по отношение на модерацията на съдържанието на Мъск изнервят политиците. Новият собственик на Twitter уволни ръководителите на компанията, отговарящи за онлайн безопасността, възстанови акаунта на бившия президент Доналд Тръмп, забрани и след това възстанови достъпа на определени журналисти до платформата и се опита да блокира туитове, насочени към други сайтове за социални медии. Речта на омразата в Twitter се увеличава.

През миналия месец Мъск проведе онлайн анкета за това дали трябва да продължи да бъде главен изпълнителен директор на Twitter. Гласуваха повече от 17 млн. потребители. Мъск загуби с разлика от 57% срещу 43%. Сега Мъск заявява, че ще се оттегли, след като бъде нает нов главен изпълнителен директор.

И от двете страни на Атлантическия океан политиците са разтревожени. В САЩ демократите от Конгреса поставиха щекотливи въпроси относно данните и неприкосновеността на личния живот в платформата. Но републиканците, които отдавна са разочаровани от това, което смятат за лява политика на умереност на Twitter, не проявиха голям ентусиазъм. Две дела, разглеждани от Върховния съд на САЩ, могат да се окажат решаващи, като ограничат възможностите на платформите да модерират съдържание или увеличат отговорността им и ги принудят да ограничат свободата на словото. 

За разлика от САЩ Европа одобри и се подготвя за прилагането на забележителната DSA. Шерифът Бретон нареди на „екипите на Комисията да приложат DSA не по-късно от 1 септември 2023 г." и силно насърчи „платформите да се съобразят напълно с изискванията дори по-рано".

DSA изисква от платформите за споделяне на мнения и търсачките „да извършат цялостна оценка на рисковете за основните права, включително свободата на изразяване, защитата на личните данни, свободата и плурализма на медиите онлайн, както и правата на детето". Платформите, които нарушават закона, са заплашени от глоби в размер до 6% от приходите си. Това вече е мощна артилерия. Проблемът е, че никой не знае как законът трябва и може да бъде прилаган. Въпреки че Европейската комисия наема нови регулатори, които да работят под ръководството на шериф Бретон, остава неясно какво представлява дадено нарешение. Не е ясно дори дали DSA ще попречи на Twitter да премахва журналистически акаунти. Всяка глоба ще изисква продължително разследване. Към момента, в който европейските регулатори предприемат действия срещу Twitter на Мъск, птицата Twitter може вече да не лети.

Друг предложен европейски закон, Законът за свободата на медиите, има за цел да „защитава независимостта и плурализма на медиите". Той ще забрани на технологичните компании да забраняват регистрирани медийни групи. Но предложението остава спорно - според критиците то може да попречи на усилията на платформите да ограничат речта на омразата - и далеч не е сигурно, че ще бъде одобрено от европейските правителства и Европейския парламент. Във всеки случай Законът за свободата на медиите няма да попречи на Twitter на Мъск да закрива индивидуални акаунти.

Изводът е ясен: за всеки шериф да ограничи свободата на словото в една демокрация е трудна задача. Авторитарните Китай и Русия са наложили защитни стени, но дори и те често се нарушават. Първата поправка в Конституцията на САЩ ограничава повечето правителствени ограничения върху словото. Европа криминализира някои прояви на словото, като например отричането на Холокоста, но границите в различните държави се променят, като скандинавските страни позволяват много повече свобода на словото, отколкото южноевропейските.

Германия направи смел опит, като прие така наречения „Закон за прилагане на мрежата" или закон NetzDG. Той заплашва онлайн платформите с глоби в размер до 50 млн. евро за системно неизтриване на незаконно съдържание. Поддръжниците разглеждаха закона като необходим и ефикасен отговор на заплахата от онлайн омраза и екстремизъм. Критиците го счетоха за опит за приватизиране на нов „драконовски" режим на цензура, принуждаващ платформите на социалните медии да реагират на тази нова болезнена отговорност с ненужни изтривания. 

В действителност проучване, което авторът е осъществил в съавторство, показа, че законът е имал слабо въздействие. NetzDG не е предизвикал масови искания за премахване на съдържание. Нито пък е принудил интернет платформите да възприемат подхода „първо свали, попитай по-късно". В най-добрия случай цялостното му въздействие е минимално.

И така - правилният баланс между свободата на изразяване и речта на омразата остава труден за намиране. В дигиталната епоха, когато всеки и навсякъде може да достигне до глобална аудитория с няколко удара по клавиатурата, този баланс става почти невъзможен за постигане. Искаме да укротим омразата. Но не искаме да застрашим свободата.