Адриан Николов, ИПИ
Един от последните законодателни актове на парламента преди празниците беше приемането на улеснения в процедурите по наемане на граждани от трети страни – отдавна чакани поправки, които обещават поне малко да облекчат все по-големия натиск на липсата на работна ръка върху бизнеса. Тези промени бяха обаче посрещнати с доста противоречиви реакции, най-вече от заетите във високотехнологичния сектор, където конкуренцията от страни извън ЕС често се възприема като заплаха за високия стандарт на живот на българските работници.
Целта на промените е най-вече улеснение и облекчение на процедурите по наемане на чужденци (които, както сме посочвали нееднократно, са излишно утежнени), както и разширяване на видовете търсено образование и квалификации и въвеждане на нови подходи към командироването. Най-общо казано, режимът на наемане на работници от страни извън ЕС търпи значителна либерализация в опит за борба с острия недостиг на работници, който ограничава възможностите за растеж на редица отрасли.
Реформата е много навременна, и дори закъсняла. Ако съдим по анализа на допитванията до работодатели на Агенция по заетостта, в непосредствено бъдеще на пазара на труда ще липсват поне 200 хиляди работници, а ¾ от всички фирми срещат значителни трудности в наемането. На фона на спада на работната сила с почти 900 хиляди души в рамките на изминалото десетилетие по всички личи, че българският пазар на труда няма как да се справи с повишеното търсене без помощ отвън.
Въпреки това, притесненията на заетите във високотехнологичния бранш на пръв поглед изглеждат основателни – в крайна сметка една от причините за бързото му разрастване е именно привлекателността на високите заплати в него, които към средата на 2022 г. надхвърлиха средно 4 хиляди лева брутно месечно. Това е причината за нареждането на ИКТ специалностите сред най-търсените в университетите, както и за масовата преквалификация към тях в търсене на по-високи доходи. На пръв поглед изглежда логично, че появата на по-голяма конкуренция от работници от по-бедни държави би довела до спад, или поне задържане на ръста на ИТ заплатите.
Това обаче е малко вероятно, по няколко причини. Първата е изключително ниската популярност на „синята карта“ – през цялата 2021 г. от нея са се възползвали под 500 души, и дори новите реформи да увеличат броя им в пъти, които не е особено вероятно, и да допуснем че всички те се съсредоточат в ИТ отрасла, този брой не би бил достатъчен за да се отрази системно на заплатите в него. За сравнение, високотехнологичните фирми са добавили почти 4 хиляди нови работни места само за първите три тримесечия на 2022 г. (и 9 хиляди през 2021 г.), а това не отчита незадоволеното търсене.
От значение е и самото естество на работата в сектора. За разлика от повечето бизнеси – от промишлеността през строителството до селското стопанство – които не могат да се вършат от разстояние, то ИКТ трудът не е ограничен от държавните граници. С други думи, българските ИТ фирми и днес биха могли да наемат чужденци, при това без да преминават през процедурите по формалното им включване на българския пазар на труда, стига да смятат че това си струва.
4000 |
нови работни места са добавили високотехнологичните фирми само за първите три тримесечия на 2022 г. |
Липсата на кадри е най-вече ограничение пред разрастването на ИТ сектора днес. По нищо не личи потенциалният „внос“ на чужденци да е насочен към заместването на съществуващи работни места – тъкмо обратното, той би позволи на фирмите да разширяват дейността си.
Трябва да имаме предвид и свръхконкурентната глобална среда във високотехнологичните дейности и услуги. Както българските работодатели се опитват да привлекат кадри от трети страни, така и добрите български ИТ работници са обект на интерес от водещи както европейски, така и американски (и дори китайски) фирми. Това е и гарант за запазването на високите им доходи – спад и дори задържане на ръста на стандарта на живот в България би тласнал все повече и повече български програмисти да потърсят алтернативи в чужбина, което местният ИТ бизнес не може да си позволи.
В заключение, улеснената „синя карта“ не изглежда като особено голяма заплаха за заплатите на ИТ специалистите. В никакъв случай не бива обаче и да се разглежда като панацея за решаване на проблемите и недостига на пазара на труд – там много повече може да се постигне чрез повишаване на качеството на образование и уменията на работещите, възприемане на нови подходи към неактивните и повишаване на производителността на труда.