Инвестиционният свят вероятно търпи третата си голяма промяна за последните 50 години

През моите 53 години в света на инвестициите съм виждал редица икономически цикли, колебания на махалото, балони и сривове, но си спомням само две истински промени. Мисля, че днес може да се намираме в трета, пише за Financial Times Хауърд Маркс, съосновател и съпредседател на Oaktree Capital Management.

Първата промяна се случи през 70-те години с появата на високодоходните облигации. Преди това разумното инвестиране в облигации се състоеше от закупуване само на облигации с инвестиционен рейтинг. Инвестиционните мениджъри започнаха да купуват облигации с почти всякакъв рейтинг, стига да са адекватно компенсирани за съпътстващия риск.

Това отразяваше нов инвеститорски манталитет. Рискът вече не се избягваше задължително, а по-скоро се разглеждаше във връзка с възвращаемостта и се понасяше интелигентно. Тази нова парадигма риск/възвръщаемост беше от решаващо значение за развитието на много нови видове инвестиции, като непубличен капитал, проблемен дълг, обезпечени с ипотека ценни книжа, структурирани кредити и частно кредитиране. Не е преувеличено да се каже, че днешният инвестиционен свят почти не прилича на този отпреди 50 години.

Следващата голяма промяна беше дългосрочният спад на лихвените проценти. Тази тенденция започна само няколко години след появата на мисленето риск/възвръщаемост и аз вярвам, че комбинацията от двете до голяма степен доведе до невероятните четири десетилетия на представяне на фондовия пазар, което започна в началото на 80-те. Американският индекс S&P 500 нарасна от дъно от 102 пункта през август 1982 г. до 4796 в началото на 2022 г. - средна възвръщаемост от 10,3% на година.

Очевидно множество фактори доведоха до успеха на инвеститорите през този период, включително икономическия растеж в САЩ; силното представяне на най-големите компании в страната; подобренията в технологиите, производителността и техниките за управление; и ползите от глобализацията. Въпреки това смятам, че 40-те години на намаляващи лихви изиграха най-голямата роля.

Тази ера може би достигна своя връх в периода от 2009 г. до 2021 г. (с изключение на няколко месеца през 2020 г.). Това беше пазар, благоприятен за собствениците на активи и кредитополучателите. С безрискова ставка близо до нулата и хора, търсещи рискови инвестиции, това беше разочароващ период за заемодателите и ловците на изгодни сделки.

Но всичко от гореописаното се обърна през последната година. Най-важното е, че инфлацията, която започна да надига глава в началото на 2021 г., накара Федералния резерв да започне през 2022 г. един от най-бързите цикли на повишаване на лихвените проценти в историята. В резултат на това пазарът, характеризиран с евтини пари и оптимистични кредитополучатели и собственици на активи, изчезна; изведнъж кредиторите и купувачите държаха по-добрите карти. Инвеститори в облигации като Oaktree се оказаха в по-добра позиция да изискват по-висока възвръщаемост и по-силна защита на кредиторите. Списъкът със заеми и облигации за търговия, оценени като проблемни, нарасна от десетки до стотици.

Накратко, това изглеждаше като пълно обръщане на условията, които преобладаваха през по-голямата част от последните 40 години.

Според мен купувачите, които доведоха до скорошното 10-процентно покачване на S&P 500 от дъното през октомври, бяха мотивирани от вярата, че икономиката и пазарите ще се върнат към спокойните дни на тази предишна ера. Те изглежда смятат, че инфлацията намалява, Федералният резерв скоро ще обърне курса, понижавайки лихвените проценти, като рецесията ще бъде избегната, или ще бъде плитка и кратка. Но оправдани ли са тези вярвания?

Както съм писал много пъти за икономиката и пазарите, никога не знаем накъде отиваме, но трябва да знаем къде сме. Изводът за мен е, че в много отношения условията в този момент са много различни - и най-вече по-малко благоприятни - от тези на климата след финансовата криза. Тези промени може да са дълготрайни или да изчезнат с времето, но според мен е малко вероятно да видим бързо завръщане на същите оптимизъм и безгрижност, които белязаха периода след 2009 г.

Преминахме от света с ниска възвръщаемост в периода 2009-21 г. (имат се предвид облигациите – бел. прев.) към свят с пълна възвръщаемост. Инвеститорите вече могат потенциално да получат солидна възвръщаемост от кредитни инструменти, което означава, че вече не трябва да разчитат толкова силно на по-рисковите инвестиции, за да постигнат общите си цели за възвръщаемост.

Кредиторите и ловците на изгодни сделки са изправени пред много по-добри перспективи в тази променена среда, отколкото в периода 2009-21 г. И, което е важно, ако приемем, че средата е и може да продължи да бъде много различна от това, което беше през последните 13 години - и повечето от последните 40 години - би трябвало да следва, че инвестиционните стратегии, които работеха най-добре през тези периоди, може да не са тези, които ще превъзхождат през следващите години. Това е голямата промяна, за която говоря.