Като се има предвид колко време отделят лидерите на ЕС за обсъждане таваните на цените на газа, ще ви бъде простено ако мислите, че те са решението на енергийните проблеми на Европа, пише за Financial Times Елизабета Корнаго, старши изследовател в Центъра за европейски реформи. Друга любима тема: безпокойството за индустриалната конкурентоспособност - не само защото високите енергийни разходи поставят Европа в неравностойно положение, но и защото САЩ предлагат големи субсидии за секторите на зелените технологии чрез Закона за намаляване на инфлацията.
Европейските лидери са прави да опитват да защитят потребителите и да запазят бизнес разходите ниски, но трябва да разчитат и на енергийната ефективност, за да постигнат резултати и на двата фронта. Тя е най-малко привлекателната от зелените инвестиции, с по-малко видимост от вятърните паркове или новите фабрики за батерии, но това е единственият начин за трайно ограничаване на зависимостта на Европа от изкопаемите горива.
Скокът в цените на енергията вероятно ще продължи през следващите няколко години. След инвазията в Украйна през февруари Русия прекъсна повечето доставки на газ по тръбопроводи за Европа. Континентът отговори с увеличаване на вноса на втечнен природен газ (LNG). Но след като китайската икономическа активност се повиши отново, конкуренцията за източници на LNG ще бъде по-силна и запълването на газовите хранилища преди следващата зима ще бъде по-трудно. Освен това допълнителните инвестиции за увеличаване предлагането на LNG ще отнемат време, преди да достигнат пазара. Поради тези причини бъдещите цени на газа в Европа ще останат високи до зимата на 2025-26 г. И Европа при никакви обстоятелства не трябва да се връща към познатия бизнес модел на енергийна търговия с Русия.
В търсене на теоретично просто, политически привлекателно решение за високите цени на енергията, някои лидери на ЕС се опитват да убедят Европейската комисия да създаде пазарен „коригиращ механизъм“, за да поддържа цените на газа под определено ниво. Те пренебрегват факта, че високите цени на газа показват реален недостиг на газови доставки. Колкото и ефективно да звучи като инструмент таванът на цените, той няма да увеличи газовите потоци към Европа - напротив, може да направи снабдяването и разпределението на газ по-сложно.
За да стане по-сигурна в енергетиката, Европа трябва да ограничи търсенето на газ и да намери алтернативи на руския газ. По-голямата част от вниманието от февруари се фокусира върху доставките, като правителствата сключват сделки със страните производителки на LNG. Но кризата също така доведе до намаляване на бюрокрацията, която възпираше внедряването на възобновяеми енергийни източници. От страна на търсенето, домакинствата до голяма степен се приспособиха, като намалиха термостатите, а индустрията - като замени газа с въглища и други енергийни източници и временно затвори фабрики. Но тези поведенчески и производствени промени не са нито постоянни, нито без цена, а и ценовите тавани могат да ги обезкуражат.
Правителствата трябва да увеличат подкрепата за инвестиции в енергийна ефективност, вариращи от модернизиране на сгради до индустриална декарбонизация. Всяка инвестиция, която може да намали търсенето на енергия, като същевременно поддържа производството високо, е лесно решение. Но повечето от спешните фискални мерки през изминалата година бяха насочени към субсидии, чрез регулирани цени и помощи за домакинствата, а не към инвестиционни стимули.
Повечето мерки за подпомагане на доходите, като трансфери и намаляване на данъците, не са целенасочени, като потреблението на енергия на по-богатите хора е субсидирано почти толкова, колкото и това на бедните. Като защитават потребителите от увеличенията на цените, правителствата заглушават сигнала, който високите цени подават: домакинствата да инвестират в термопомпи, а бизнесът да търси по-енергийноефективни технологии.
Краткосрочната, добре замислена подкрепа за доходите е необходима за домакинствата с по-ниски доходи и за малките и средни предприятия (МСП), за да се избегне съответно изпадането им в енергийна бедност и загубата на конкурентоспособност. Но ако това не е съпътствано от инвестиционна подкрепа за енергийна ефективност, то рискува да се превърне в безкрайна черна дупка за публичните бюджети.
Когато става въпрос за насърчаване на инвестициите във възобновяема енергия, опростяването на разрешителните ще служи дълго. В това отношение последните разпоредби на ЕС са в правилната посока. Но относно енергийната ефективност напредъкът е по-бавен. Например, през изминалата година Франция похарчи 38 милиарда евро за мерки за смекчаване на цените на енергията, докато планира да отдели само 2,5 милиарда за стимули за реконструкция на сгради през 2023 г.
Европа се нуждае от широкомащабни инвестиции, за да обнови икономиката си и да позелени енергийните си доставки. Тези инвестиции са единственият начин икономиката на ЕС да остане конкурентоспособна. Инвестициите на ниво ЕС, финансирани чрез съвместни заеми, биха били най-евтини. Механизмът за възстановяване и устойчивост, който ЕС създаде в отговор на пандемията от Covid-19, е до известна степен в тази посока, но неотложността на отбиването от руските изкопаеми горива изисква повече. Както каза наскоро председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, REPowerEU, планът на ЕС да загърби руския газ, „се нуждае от по-голяма мощ, за да ускори чистия преход“.