През 70-те години на миналия век моят дядо, електроинженер в Китай, получил необичайно предложение за работа: да се премести от града, в който живее, в подножието на отдалечена будистка планина, на половин ден път с камион, за да допринесе за предприятие от национално значение, пише кореспондентът на Financial Times за Европа-Китай Юен Ян.
Това, което определило решението му било, че баба ми също щяла да получи добра държавна работа, а майка ми, чичо ми и леля ми щели да ходят в училища, специално построени за децата на предприятието. И така фамилията ми станала част от първия тласък на китайската индустриална политика за създаване на местен полупроводников сектор.
Петдесет години по-късно САЩ и ЕС извършиха нов набег в индустриалната политика за полупроводниците със Закона за чиповете и науката на САЩ и Закона за чиповете на ЕС. Но междувременно индустриалната политика никога не е отсъствала. Западните и източните правителства използваха набор от инструменти за структуриране на икономическото производство и за насърчаване на технологичните иновации. Провалите са почти забравени, докато успехите са променили толкова парадигмата, че е лесно да се пренебрегне произходът им.
На изток Тайван направи своята стъпка в областта на полупроводниците чрез финансиране на изследователски институти и стимулиране на придобиването на чуждестранни технологии. Най-успешният резултат беше TSMC, световният гигант в производството на чипове, чийто годишен бюджет за научноизследователска и развойна дейност днес съперничи на този на най-богатите правителства в Европа.
На запад САЩ финансираха научни изследвания в областта на отбраната и стимулираха безброй иновации от своята програма "Аполо", докато Германия помогна на автомобилния си шампион Volkswagen с регионални правителствени субсидии и капиталови инвестиции.
Това, което се промени сега, е мащабът на дискусията за индустриалната политика и възприеманата й спешност от западните правителства. В Китай и Тайван това винаги е било приоритет: следствие от необходимостта да се оцелее в един индустриализиран свят с много по-богати врагове. Технологичното наваксване беше необходимост за успешното изграждане на нацията. Моите баба и дядо и техните колеги бяха горди, че са избрани за мисия: „да изградят от нулата 64“ (имат се предвид 64 важни суровини, включително силиций), коментира Юен Ян.
В развития Запад тласъците на индустриалната политика дойдоха не като грандиозно кресчендо към модернизация, а чрез шумни и тихи цикли, достигащи връх през периоди, когато една сила се страхува да не загуби спрямо другите. Космическата надпревара на САЩ срещу Съветския съюз е ярък пример, както и американското удивление от икономическото надигане на Япония през 80-те години.
Сега, когато се върнахме в период на разклащане на глобалния ред, дискусията отново е шумна. Страхът на Запада от възхода на Китай и опасенията относно сигурността на веригите за доставки вследствие на пандемичните дефицити стимулираха новите политики на ЕС и САЩ относно чиповете.
В резултат на това правителствата на запад изоставят своите табута относно говоренето за индустриалната политика или я ориентализират като подходяща само за Източна Азия. Икономистът Дани Родрик отбеляза, че Законът за чиповете на САЩ е важен, тъй като е „знак, че сме надраснали пазарния фундаментализъм и защото показва, че сега има двупартийна подкрепа за индустриалните политики“.
Дано това да означава, че можем да започнем по-честна глобална дискусия за съществуването и ролята на такива политики. Със сигурност не всички успяват, но те са били необходими за успеха на източноазиатските „тигри“. Дори когато развитите правителства практикуваха индустриална политика, Световната банка предупреждаваше развиващите се икономики да не правят същото. САЩ отдавна обвиняват Китай, че създава неравностойно поле за чуждестранните фирми, услужливо забравяйки собствената си история от края на 20-ти век.
Сега корейски официални лица и тайвански производители на чипове критикуват САЩ за преследването на индустриални политики, които самите те предприеха преди две поколения. И са прави за себе си. Както коментира Ха-Джун Чан, професор по икономика в Soas (университет в Лондон – бел. прев.), технологичният лидер печели от „изритването на стълбата“.
Фабриката на моите баба и дядо, която бе разположена в съседство с първия китайски институт за изследване на полупроводникови материали, беше в самото начало на процеса на производство на чипове: рафиниране на кристален силиций, материалът, от който се правят чиповете. Днешните политики са загрижени за по-атрактивни краища на веригата за доставки: ЕС иска авангардни дизайн и производство на чипове.
ЕС и САЩ сега са изправени пред проблема за създаване на институционален капацитет за стратегическо насочване на финансирането и за търсене на отговорност от онези, които го получават. Политикономистът Дъг Фулър, който изучава политиките на Тайван и Корея в областта на полупроводниците, посочва натрупването на капацитет за създаване на политики в тези страни.
Но тези, които се подиграват на европейските амбиции, не бива да раздават присъди твърде рано. Две поколения след построяването на фабриката на моите баба и дядо Китай произвежда повече от 80% от соларните панели в света, подпомогнат от доминацията си при кристалния силиций, заключава Юен Ян.
11:32 | 13.12.22 г.
