Това може би е най-очакваната рецесия в историята. Икономистите прогнозират свиване на икономиката на САЩ поне от април, малко след като Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти. Но малко като Годо, тя все още не се е появила. Заслуга има кешовият буфер, който американските потребители и корпорации изградиха по време на пандемията. Но той в крайна сметка ще се стопи и тогава икономиката ще се срине, пише Мегън Грийн, редактор във Financial Times и главен глобален икономист на Kroll.
През 2020 г. и 2021 г. щедрите обезщетения за безработица, стимулиращите парични помощи и плащанията по данъчни кредити за деца помогнаха на домакинствата да скатаят приблизително 2,3 трилиона долара излишни спестявания – сумата над тази, която биха спестили, ако нямаше пандемия. Това предизвика скок в търсенето, когато икономиката се отвори отново (подхранвайки инфлацията). Продажбите на дребно през октомври отбелязаха най-силното си увеличение от осем месеца. Потреблението представлява повече от две трети от растежа на брутния вътрешен продукт на САЩ и досега харченето остава силно.
Но с инфлация на потребителските цени от 7,7 процента през октомври и медианна заплата, нарастваща само с 6 процента, според клона на Федералния резерв в Атланта, стандартът на живот на хората пада. Тъй като програмите за стимулиране приключиха миналата година и икономиката се отвори - увеличавайки възможностите за харчене на пари – кешовият резерв на американците намалява и следователно разходната вълна не може да продължи. Оценките на икономистите за това колко от този резерв е останал варират между 1,2 и 1,8 трилиона долара.
Прогнозите кога ще се изчерпи кешовият резерв варират според прогнозите за пазара на труда, разходите и БВП. Bank of America очаква, че при текущия тримесечен среден темп на спад на депозитите на домакинствата ще са необходими между 12 и около 40 месеца (в зависимост от квартила на доходното разпределение), за да се върнем към нивата на харчене от 2019 г. Goldman Sachs изчислява, че американските домакинства ще имат по-малко от 1 трилион долара излишни спестявания към края на 2023 г. JPMorgan наскоро предупреди, че излишните спестявания могат да бъдат напълно изчерпани до втората половина на следващата година.
Има много причини да приемем песимистичната страна на тези оценки. Коефициентът на лични спестявания скочи от 8,3% в края на 2019 г. до 26,3% в разгара на Covid-19 през март 2021 г. През септември той спадна обратно до 3,1%, доста под историческата средна стойност. И въпреки всичките налични пари в банковите сметки на домакинствата, потребителите не се чувстват много уверени. Индексът на потребителското доверие на Conference Board намалява от средата на 2021 г.
Потребителската задлъжнялост нараства, още един знак, че спестяванията на някои домакинства намаляват. Според клона на Фед в Ню Йорк общият дълг на домакинствата се е увеличил с 351 милиарда долара през третото тримесечие, което е най-голямото номинално увеличение от 2007 г. насам. Салдата по кредитните карти са се увеличили с 15 процента спрямо година по-рано, най-голямото увеличение от две десетилетия. И макар че делът на необслужваните кредити (дългове с просрочие над 30 дни) - потребителски и по кредитни карти - остава под историческите средни стойности, той се покачва.
Компаниите, подобно на домакинствата, също бяха свидетели на скок на паричните си буфери по време на пандемията благодарение на фискални мерки като Програмата за защита на плащането на заплати и изключително разхлабената монетарна политика. Новите поръчки на капиталови стоки (извън отбраната) с изключение на самолети - измерител на капиталовите разходи - са в силна възходяща траектория от април 2020 г., което предполага, че компаниите все още са склонни да харчат.
Но тъй като лихвите по заемите продължават да растат, а печалбите вероятно ще намаляват, това не може да продължи вечно. Корпоративният кеш все още е доста над нивата отпреди Covid, но е намалял рязко спрямо третото тримесечие на 2021 г. Проучванията показват, че големи и малки компании ще свият капиталовите инвестиции през следващите няколко месеца, още един знак, че усещат натиск въпреки паричното си състояние.
Това е обратна връзка, която трябва да наблюдаваме. Ако компаниите намаляват активността си, по-малко хора ще получават заплати. А исторически погледнато решенията за харчене се основават повече на перспективите за работа, отколкото на спестяванията. САЩ сега имат много затегнат пазар на труда, вероятно повлиян от пониженото поради спестяванията търсене на работа. Безработицата се повиши съвсем незначително от дъното след пандемията от 3,5 процента. Ръстът на средните почасови доходи се забави от 5,6% през март 2022 г. до 4,7% през октомври, но все още е доста над историческата средна стойност. Но тъй като Фед повишава лихвите, за да намали търсенето, пазарът на труда ще се влоши.
През следващите месеци кешовите резерви ще намалеят, печалбите ще пострадат, а безработицата ще нарасне. Годо така и не дойде, но рецесията ще настъпи рано или късно. Независимо дали става въпрос за меко или твърдо приземяване на икономиката, ще има много по-малък кешов буфер срещу него.