Неотдавна изтъкнах, че икономическият растеж е важен и че повишаването на темпа му е достойна цел за всеки политик, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд. Освен това се оплаках, че британският премиер Лиз Тръс и финансовия министър Куаси Куартенг изглежда не знаят как да го постигнат - намаляване на данъците за богатите, груба, неограничена субсидия за енергийни разходи; всичко това в условията на скачаща инфлация. Това си беше половинчат план, който не стана по-добър чрез отрупването му с пожелателни мисли, казва Харфърд.
Лесно е да се критикува особено ако обект е въпросната двойка, но имаше едно важно прозрение сред цялото им високомерие и безразсъдство: растежът има значение. Икономиката на Обединеното кралство е измъчвана от повече от десетилетие на стагнация, така че, ако може да се намерят политики, които да увеличат темпа на растеж, дори чрез връщане към четвърт века, предшестващ световната финансова криза, това би решило много от основните ни икономически проблеми.
И така, какво може да се направи? Една от възможностите е да се свие държавата, като се остави повече място за частното предприемачество. Това звучи добре за някои, но „мини-бюджетът“ на Куартенг просто заобиколи тази цел. Намаляването на данъците не свива държавата; съкращенията на разходите го правят. Ако правителството просто вземе пари назаем, за да намали данъците, частният сектор знае, че в крайна сметка сметката ще дойде.
През последните години бяха направени редица сериозни опити да се помисли какво би било необходимо, за да се увеличи темпът на растеж на Обединеното кралство. Един от тях беше Комитетът за растеж към Лондонското училище по икономика (LSE), който публикува цялостен преглед през 2012 г. По-наскоро икономистите на LSE се обединиха с Resolution Foundation, за да изготвят доклад под егидата на изследването The Economy 2030. С риск да бъдат съблазнени от икономическата ортодоксия, любопитните читатели може да бъдат заинтригуват да прочетат някои от препоръките.
1. Надграждане уменията на населението в Обединеното кралство чрез съсредоточаване по-специално върху подобряването на училищата.
Това звучи добре, но резултатите от последните 12 години не са напълно обнадеждаващи. Безплатните училища бяха въведени през 2011 г. и според Института за образователна политика са били разочароващи на начално ниво, въпреки че са работили по-добре на средно. Това е добрата новина. Лошата е, че разходите за училища се понижават след 2010 г. в реално изражение. Разходите за образование в Обединеното кралство също така зависят от разходите на частния сектор, което е малко вероятно да повиши уменията на най-нуждаещите се.
2. Подобряване инфраструктурата на Обединеното кралство и създаване на независим орган с правомощията да съветва парламента и да компенсира тези, които губят от новите политики.
Отново, резултатите тук са смесени. Национална комисия по инфраструктурата беше създадена през 2015 г., но тя не е независима и беше сведена до предупреждения към правителството да не дава „неясни обещания“. Говорейки за неясни обещания, наскоро писах за Транспенинската железопътна линия (между градове в Северна Англия и Шотландия – бел. прев.) и как годините на колебание доведоха до забавяния, прахосани пари и в крайна сметка до изключително орязан план. Лондончани могат да се насладят поне на линията Елизабет, но Лондон едва ли е източникът на проблемите с растежа на Обединеното кралство.
3. Насърчаване на иновациите.
Възприетата мъдрост преди беше, че университетите от световна класа в Обединеното кралство са създали поредица от безценни пробиви, но поради липсата на финансиране за рискови начинания тези пробиви често не са били комерсиализирани. Това беше достатъчно разочароващо, но сега въпросът е дали тези университети от световна класа могат да продължат да процъфтяват при насрещните ветрове, предизвикани от Брекзит, които затрудняват набирането на преподаватели от ЕС и заплашват да изключат британската научноизследователска общност от похвалната финансираща програма на ЕС „Хоризонт Европа“. По принцип Обединеното кралство има достъп до програмата, но на практика тя стана жертва на споровете относно протокола за Северна Ирландия.
4. Насърчаване на бизнес инвестициите.
Бизнес инвестициите в Обединеното кралство са значително по-ниски, отколкото в САЩ, но също така много по-ниски, отколкото в Германия или Франция, страни с много по-високи данъчни тежести. Възможно ли е хронично слабите инвестиции във Великобритания да не са просто отговор на високите данъци? Куартенг е прав да се обърне към данъчната система за възможности за насърчаване на бизнес инвестициите, но може също така да вземе предвид едно нещо, което бизнесът цени дори повече от намаляването на данъците: политическата и икономическа стабилност. Това е нещо, което Обединеното кралство не предлага вече 15 години.
5. Да се приеме нетната нула като към възможност за увеличаване на растежа и създаване на висококачествени работни места.
Изолирането на застаряващия жилищен фонд в Обединеното кралство би било отлична подготовка за тежката зима, както и източник на квалифицирани работни места в строителството. Уви, процентът на изолациите на домова рязко спада от 2012 г. А проектът за нетна нула едва ли има защитник в лицето на Лиз Тръс, която казва, че има малко по-депресиращи гледки от полета, пълни със слънчеви панели.
Може би си мислите, че нито една от тези добри идеи няма да реши наистина проблема с растежа на Обединеното кралство, и може да сте прави. Не е лесно да се повиши дългосрочният темп на растеж на една икономика. Но може би си струва да се опитат някои от идеите. Със сигурност има по-лоши начини за стимулиране на растежа; само се огледайте.
10:46 | 13.10.22 г.
