Това, което се случи в петък в Георгиевската зала на Кремъл, няма нищо общо с член 1 от Устава на ООН, на който се позова президентът на Русия Владимир Путин. Споменатото в него „самоопределение на народите" не се състои в принуждаване на покорените жители на нахлулите във военни зони да се присъединят към държавата агресор.
Лъжите и колониализмът, в които Путин обвинява Запада, се практикуват от него в самата Украйна. Фактът, че той отново използва голяма част от речта си за обща равносметка на „западната хегемония", особено на американската, показва колко второстепенна е за него съдбата на хората в Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие. Той гледа на себе си в рамките на голяма историческа борба за ценности със Запада, както коментира колегата ни от FAZ Николас Бусе.
На фронта - нищо ново, Украйна продължава да настъпва
Дори в деня на официалното анексиране обаче нищо не се случи според плана, който Кремъл доскоро считаше за изпълнен. Губернаторът на Донецк трябваше да съобщи за затварянето на стратегически важен малък град. Фактът, че той и други места ще принадлежат на руската държава „завинаги" от гледна точка на Москва, засега няма да промени много нещата на фронта. Украинците и техните съюзници дадоха ясно да се разбере, че няма да приемат незаконните гранични демаркации на Путин.
Ако го направят, това ще бъде капитулация, която Западът трябва да избегне, дори само заради самия него: става дума за ценности, Путин е прав в това отношение. Но не той е този, който защитава свободата. Вкаменените погледи на публиката, която трябваше да аплодира заграбването на земята, дават представа как руският елит оценява резултата от тази борба.
Този път обсаденият военачалник се въздържа от явни ядрени заплахи. Може би започва да осъзнава, че с тази тактика се подлага на огромен натиск. „Хората, които говорят за ядрена ескалация, се държат много безотговорно", заяви говорителят му. Това също е вярно.