Навлизаме ли в най-страшната фаза от войната в Украйна?

Две седмици след като руският президент Владимир Путин започна инвазията си в Украйна през февруари, той увери жените в Русия, че нито наборници, нито резервисти ще да бъдат изпращани на фронта. Само професионални военни ще се бият, обеща той.

Миналата седмица обаче той обяви мобилизация, която може да изпрати до 1 милион руски мъже на бойните полета в Украйна през следващите месеци, пише за Financial Times Александър Габуев, старши сътрудник на фондацията Карнеги за мир по света.

Кремъл също така обяви фиктивни референдуми в украинските територии, окупирани от Москва, които може да доведат до анексирането на тези области от Русия, а Путин заплаши да използва ядрени оръжия, за да ги защитава. Безразсъдните ходове на руския лидер имат една цел: да обърнат нещата във война, която губи. Тези действия едва ли ще му донесат победата, но увеличават риска от потенциален сблъсък между Русия и НАТО.

Първоначалният план на Путин - да превземе Киев за три дни - беше осуетен от яростната съпротива на украинците и от подкрепата на Запада за Киев. Сега виждаме план Б, съставен в отговор на събитията на терен. През лятото Русия съсредоточи своите сили и огнева мощ в Донбас, в Източна Украйна. Анексирането на този регион и други окупирани територии на юг ще позволят на Путин да претендира, че вече може да използва всички необходими средства – включително ядрени оръжия – за защита на тези нови региони на Русия, ако Киев се опита да си ги върне.

Кремъл се надява, че тази комбинация от анексиране и ядрен шантаж ще накара американските и европейските лидери да ограничат военната си подкрепа за Украйна и че Западът ще посъветва Киев да прекрати контранастъплението си. Ако не бъдат постигнати мирни преговори, които легализират руската окупация, Кремъл няма да съжалява: той може да продължи да атакува произволни цели в Украйна с единствената цел да предотврати възстановяването на страната. Москва се надява, че интересът на Запада към конфликта скоро ще намалее поради енергийната война, отприщена от Русия, като САЩ могат напълно да загърбят Украйна, ако Доналд Тръмп или подобен нему спечели Белия дом през 2024 г. Разбита и нефункционираща Украйна ще гарантира победата на Путин.

Грандиозният успех на украинската контраофанзива в началото на септември накара руския президент да ускори плана си: дори пълната окупация на Донбас изглежда непостижима с ресурсите, с които Кремъл разполага в момента. Тъй като анексираните територии ще бъдат обявени за руски съвсем скоро, Кремъл ще може да изпрати наборници на фронтовата линия, за да запълни празнината, докато мобилизираните сили се оборудват и обучават, което може да отнеме от четири до шест месеца.

Сега изборът, пред който са изправени много руски мъже, е да отидат в затвора за отказ да се бият или да влязат в битката - с голям шанс да бъдат убити. Протести срещу мобилизацията избухнаха в цялата страна, но засега мащабът на съпротивата е твърде малък, за да представлява реална опасност за Путин.

Много по-голямо предизвикателство за плана Б на руския президент е самата Украйна. Кремъл вярва, че правителството в Киев се контролира от Запада и че прагматичните лидери в САЩ и Европа биха могли да избегнат ескалацията и риска от сблъсък между НАТО и Русия, ако това е тяхното желание, като спрат украинското настъпление и натиснат президента Володимир Зеленски да приеме условията на Путин. Реалността обаче е, че Украйна разполага както с репутация на силно мотивирана бойна сила, така и с почти неограничен морален капитал на запад. Украинската армия не само няма да напусне териториите, анексирани от Москва, но е много вероятно да удвои усилията си за освобождаване на още територии, преди да пристигнат руските подкрепления.

Путин е в капан и няма да има друг избор, освен да продължи. Тъй като бойците му са недостатъчни в момента, той може да увеличи въздушната мощ и ракетите, за да бомбардира критичната инфраструктура на Украйна. Ако това не спре Киев, той може да заплаши с използването на тактически ядрени оръжия.

Като се има предвид импулсивният маниер на руския президент и това колко според него е заложено на карта за неговия режим и неговото наследство, е малко вероятно каквито и да е решения да бъдат резултат от трезви дискусии в Кремъл. Тревожно е също, че комуникационните канали между Русия и Запада са прекъснати, включително между висши военни лидери. Докато навлизаме в най-страшната фаза от тази криза досега, лидерите на НАТО са изправени пред трудни избори.