Великобритания се връща към по-нормален живот. Но той няма да е чак толкова нормален. Премиерът Лиз Тръс ще се погрижи за това, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
Финансовият министър Куази Куортенг предстои да допълни своя спешен енергиен пакет с минибюджет, който се очаква да обърне покачването на националните осигурителни вноски и да спре планираното увеличение на корпоративния данък. Той също така ще постави цел за годишен растеж от 2,5 процента. Трябва ли да я вземем насериозно? И не, и да. Не, защото идеята, че правителството на една пазарна икономика може да постигне цел за растеж, е нелепа. Да, защото целта ще ръководи политиките. Въпросът е дали ще ги води към добро или към лошо. Залагам на второто, пише Мартин Уулф.
Нито Хайек, нито Фридмън биха сметнали целта за растеж за разумна. Това е планиране. Хайек с право би настоял, че нямаме нито знанията, нито инструментите, за да го осъществим. В „Британия без окови“, публикувана през 2012 г. (двама от чиито автори са Куортенг и Тръс), Бразилия бе предложена като модел. Десет години по-късно това изглежда несъстоятелно.
Целта за растеж е не просто неосъществима, но и опасна. Да предположим, че Куортенг каже на Министерството на финансите и Службата за бюджетна отговорност, че те трябва да приемат тази цел в своите прогнози (ако им е позволено да правят такива). Ако той греши, влошаващите се публични финанси могат да генерират криза на доверието, както се случи през 70-те години. Той изглежда отхвърля подобни притеснения като обикновен „мениджъризъм“.
Така че нека оставим целта за растежа настрана и да помислим за политиките. Тръс казва, че „икономическият дебат през последните 20 години е доминиран от дискусии за разпределението“. Но според ОИСР Обединеното кралство има, след САЩ, най-голямото неравенство в разпределението на разполагаемите доходи на домакинствата от всички страни с високи доходи. Следкризисните политики на строги икономии на Джордж Озбърн (бивш финансов министър – бел. прев.) изобщо пък не се занимаваха с „разпределение“. Възгледът на Тръс за дебатите в Обединеното кралство от близкото минало е заблуждаващ.
Вместо това трябва да признаем, че 40 години по-късно Тачъризмът е зомби идея поради две противоположни причини – както заради това, което беше постигнато, така и заради онова, което не беше.
Тачър наистина либерализира пазарите на труда, ограничи синдикатите, приватизира национализираните индустрии и намали най-високите данъчни ставки. Нейните политики (които включваха насърчаване на единния пазар на ЕС), както и тези на по-късните правителства, също така засилиха конкуренцията на продуктовите пазари. Като цяло днешното Обединено кралство е страна с ниски данъци по стандартите на други икономики с високи доходи. То има дерегулирана икономика, в която успешните са добре възнаградени, но тези, които се справят по-зле, са санкционирани. Такива тачъристки цели вече са реалност.
Какво тогава не успяха да постигнат Тачър и тези, които я последваха? Те не либерализираха най-голямото изкривяване в икономиката, а именно използването на земята. Те не трансформираха уменията на населението, които бяха затруднени от условията, в които растат много деца. Те не успяха да се справят с дефектите в корпоративното управление, което залита към разходите за сметка на инвестициите. Те позволиха търсенето на сигурност при корпоративните пенсии да измести портфейлите от предлагането на рисков капитал за бизнеса към собствеността върху държавни облигации. Това на практика превърна пенсионните плановете в подкрепяни от държавата разходопокривни схеми.
Като цяло икономическите резултати не са трайно променени към по-добро. През 2019 г. производителността на отработен час в Обединеното кралство беше почти същата спрямо Франция и Германия, както през 1979 г. Преди всичко производителността е в застой след финансовата криза. Инвестициите са най-ниските като дял от БВП от всички големи страни с високи доходи. Бизнес инвестициите остават под своя пик в реално изражение след референдума за Брекзит. Последното сриване на финансовия сектор при „лекото регулиране“ не помогна. Нито следкризисните строги икономии или пък глупостта на самия Брекзит. Несигурността сама по себе си е лоша за доверието, а оттам и за инвестициите
Идеята, че по-нататъшното намаляване на данъците и дерегулацията (като вдигането на тавана на бонусите за банкерите) ще трансформират икономическото представяне, е фантазия. Това, което е просто, вече бе направено. Това, което остава, е трудно да се направи. Да вземем един пример: по-високите инвестиции изискват по-големи спестявания. Откъде трябва да дойдат последните? Има ги и свързаните сложности на климатичните промени и енергията. Нещо повече, доказателствата сочат, че както по-доброто икономическо представяне, така и политическата стабилност може да зависят от по-малкото неравенство от това, което страната има днес.
Правителството на Тръс не е отдадено само на намаляване на данъците и дерегулация. То също така продължава да внушава възможността за скъсване с ЕС по отношение на протокола за Северна Ирландия, което би било разрив и със САЩ. Това би подкопало доверието в честността на Обединеното кралство, би добавило към несигурността, би доказало, че Брекзит не е завършен, и би показало, че правителството не може да живее с изборите, които е направило по отношение на собствената си водеща политика. Като допълнение към всичко това, Тръс изглежда е готова да скъса и с Китай. Нейното Обединено кралство изглежда решено да остане без приятели.
Освен това торите спечелиха мнозинството си при Борис Джонсън с обещанието за осъществяване на Брекзит, укрепване на Националната здравна служба (NHS) и „изравняване“ на по-бедните райони. По този начин те създадоха нова коалиция от традиционни поддръжници с бивши избиратели на Лейбъристката партия. Днес Брекзит не е приключил, NHS е в криза, a изравняването изглежда е на път към забрава. Само 81 000 членове на торите избраха за министър-председател човек, който дори не беше първият избор на избраните от тях членове на парламента. Тръс няма мандат за политиките, които желае да преследва. Човек не може да си представи много по-добър начин за изостряне на днешния широко разпространен цинизъм по отношение на политиката и политиците.
Доверието лесно се разрушава, но трудно се възстановява. Ето защо удържането на думата е важно. Британия не е „без окови“. Вместо това тя плава в опасни води. Могат ли новият капитан и първият му помощник да видят скалите пред кораба?
13:23 | 23.09.22 г.
