Джей Пауъл не трябва да повтаря грешката на Пол Волкър в борбата с инфлацията

Пол Волкър се смята за най-великия централен банкер в историята, защото той и Федералният резерв на САЩ победиха инфлацията в началото на 80-те години, пише за Financial Times Фредерик Мишкин, професор по банки и финанси в Columbia Business School и бивш гуверньор на Фед.

Но по-малко се говори за сериозната монетарна грешка, която Фед на Волкър направи през 1980 г. Резултатът беше по-продължителен период на висока инфлация, която изискваше още по-строга парична политика, която след това доведе до най-тежката рецесия в САЩ след Втората световна война.

Има много паралели между настоящата ситуация на Фед на Джей Пауъл и случилото се тогава. Затова е наложително да се поучим от историята, за да избегнем повторението на грешката.

Когато Волкър стана председател на Фед през юли 1979 г. доверието в централната банка по отношение на инфлацията беше унищожено от катастрофалните политики на предишните председатели Артър Бърнс и Дж. Уилиъм Милър, като инфлацията се бе повишила до повече от 12 процента към октомври 1979 г.

На изненадваща пресконференция на 6 октомври 1979 г. Волкър обяви, че Фед ще позволи референтната лихва по федералните фондове да се „колебае в по-широк диапазон“. Основната лихва на Фед се покачи до повече от 17 процента до април 1980 г.

Натискът върху Федералния резерв да отмени тези увеличения на лихвите започна да нараства, като фермерите блокираха централата на Фед във Вашингтон със своите трактори, а търговците на автомобили изпращаха ключовете от колите в малки ковчези на Федералния резерв. След това политици от двете партии се включиха и настоятелно призоваха Фед да намали лихвените проценти.

С нарастването на безработицата с повече от процентен пункт до над 7 процента през май, след като рецесията бе започнала, Фед реши да обърне курса и рязко да намали лихвата по федералните фондове с повече от 7 процентни пункта. Това действие беше предприето въпреки факта, че инфлацията достигна връх от 14,7 на сто през април. Федералният резерв мигна и доверието във Волкър като борец с инфлацията понесе удар. Инфлационните очаквания останаха упорито високи, а инфлацията остава над 12 процента до края на 1980 г.

С края на рецесията през юли 1980 г. Федералният резерв се върна към борбата с инфлацията и започна отново да повишава лихвата по федералните фондове. Но този път, за да възстанови доверието в себе си, Фед трябваше да я вдигне до съкрушителното ниво от близо 20 процента до средата на 1981 г. Волкър най-накрая прояви смелостта да извади бейзболната бухалка, за да удари икономиката и убие инфлацията. Последвалата рецесия, която започна през юли 1981 г., се превърна в най-сериозния спад след Втората световна война. Едва след смазването на икономиката и запазването на основната лихва близо до 15 процента до средата на 1982 г. инфлационните очаквания и темпът на инфлация започнаха стабилен, но бавен спад до ниво от около 3 процента през 1983 г.

Този преглед на историята ни казва, че загубата на доверие от обръщането на политиката преди изпълнението на инфлационната задача изисква много по-високи лихвени проценти и много по-голяма цена за икономиката във вид на загубен БВП и висока безработица, отколкото ако Фед на Волкър се беше придържал към първоначалната си политика.

Има много паралели на случилото се през периода 1979-82 г. с това, пред което Фед е изправен сега. Доверието във Фед относно контрола над инфлацията беше отслабено от монетарните му грешки - изоставянето на превантивната политика за контролиране на инфлацията през 2021 г. и погрешното прилагане на нова стратегическа рамка, таргетираща среден процент на инфлацията в края на 2020 г.

Федералният резерв сега правилно обърна курса си и повишава лихвата по федералните фондове с най-бързите темпове от повече от 40 години. Смятам, че загубата на доверие във Фед ще го накара да повиши лихвите много повече, отколкото предполагат собствените му прогнози или пазарните такива. Следователно вероятността за меко икономическо приземяване е доста ниска и рецесията е все по-вероятна.

Засега реториката на Пауъл и колегите му е обнадеждаваща, като повечето от тях казват, че рецесията няма да ги възпре да поддържат високи лихвени проценти, докато инфлацията не се върне към целта от 2 процента. Въпреки това е лесно да се заеме тази позиция, когато икономиката се справя добре и когато политическият натиск за намаляване на лихвените проценти остава умерен. Това вероятно ще се промени, когато работниците не могат да си намерят работа и лихвените проценти по ипотеките и заемите за автомобили се повишат още повече.

Когато ситуацията стане трудна, Фед на Пауъл трябва да се придържа към план за поддържане на достатъчно високи лихви за достатъчно дълго време, за да постигне целите си за инфлацията. Той трябва да продължи да повишава лихвите до неудобни нива и да ги задържи там. Грешката, която Фед на Волкър направи през 1980 г., не трябва да се повтаря, заключава Фредерик Мишкин.