Какво е бъдещето на глобализацията? Това е сред най-големите въпроси на нашето време. През юни твърдях, че, противно на все по-разпространеното мнение, „Глобализацията не е мъртва. Може дори да не умира. Но се променя.” Сред най-важните начини, по които тя се променя, е чрез нарастването на услугите, предоставяни от разстояние, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
След индустриалната революция ние сме свидетели на три вълни от възможности пред търговията, твърди Ричард Болдуин в книгата си „Голямата конвергенция“. Първо, индустриализацията и революцията в транспорта създадоха възможности за търговията със стоки. По-скоро, новите информационни технологии позволиха „търговията с фабрики“: стана изгодно да се преместват цели фабрики там, където работната ръка е евтина. Днес обаче скоростният интернет позволява „търговията с офиси“: ако човек може да работи за работодателя си от вкъщи, някой в Индия също може да го направи.
Нещо повече, важна разлика между първата и втората вълна, които се нуждаят от движение на обекти, и третата, която премества информацията виртуално, е, че пречките пред физическата търговия са много по-лесни за налагане от тези пред виртуалната търговия. Второто не е невъзможно, както показва Китай, но то изисква големи усилия.
Както Болдуин твърди в четири скорошни блога, тази аналитична рамка ни позволява да погледнем на бъдещето на търговията в различна светлина от тази, която сега е модерна. По-специално, това, което той нарича „мързелив“ възглед за историята на глобализацията и търговията, е подвеждащо в редица измерения. Какво представлява това виждане? То е, че след около две десетилетия на много бърз растеж световната търговия със стоки достигна пик през 2008 г. поради смъртоносния удар на финансовата криза, когато светът се отвърна от търговията.
Тази гледна точка, както за случилото се, така и за причините, обаче е подвеждаща.
Първо, коефициентът на търговия спрямо БВП на втория по големина търговец на стоки в света, Китай, всъщност достигна своя връх преди 2008 г. (през 2006 г.). Тези на третия и четвъртия най-големи търговци на стоки, САЩ и Япония, достигнаха пик след 2008 г. (през 2011 г. и 2014 г.). Коефициентът на най-големия търговец, ЕС, не е достигнал връх, но е в застой.
Второ, най-големият спад в коефициента на търговия е в Китай. Но това не отразява протекционизма в чужбина или умишления отказ от търговия на самия Пекин. Китай просто нормализира зависимостта си от търговията според икономическия си размер.
Трето, в парично изражение най-голямата причина за намаляващия търговски коефициент беше спадът в цените на суровините, а не намаляването на обема на търговията. Този спад на цените отговаря за 5,7 процентни пункта от спада в коефициента на търговия със стоки спрямо световния БВП в размер на 9,1 пункта между 2008 г. и 2020 г.
И накрая, наистина има доказателства за разпадане на трансграничните вериги за доставки, но повратната точка изглежда бе през 2013 г., след финансовата криза, но преди избирането на Доналд Тръмп. Основното обяснение е изместването на веригите за доставки вътре в новите доставчици, особено Китай, който е доминиращият. Вместо да сглобява вносни междинни продукти, Китай сега ги произвежда сам.
Като цяло съществуват напълно естествени обяснения за спада в съотношението на световната търговия със стоки спрямо БВП. Но забавянето в разпадането на веригите за доставки е реално. Наред с други обяснения, много от тези вериги сега са се преместили в Китай.
Услугите обаче са нещо различно. Съотношението на търговията с услуги към световния БВП, макар и много по-ниско от това на стоките, продължава да нараства. Услугите са много разнородна група дейности, някои от които изискват движение на хора (например туризъм). Но дейностите в изключително динамичната категория „други търговски услуги“ (OCS) могат до голяма степен да бъдат доставени виртуално. Това включва изключително разнообразна гама от дейности. Ръстът на търговията с OCS също е изключително динамичен: между 1990 г. и 2020 г. търговията със стоки като цяло се е увеличила 5 пъти, докато при OCS се е умножила 11 пъти.
Решаващ момент е, че разширяването на търговията с такива услуги не зависи много от търговските споразумения. Регулирането на дейностите в областта на услугите се фокусира върху крайните услуги, а не върху междинните. В САЩ например съществуват строги правила за продажбата на счетоводни услуги. Но има малко правила относно квалификацията на служителите, които извършват работата по предоставянето на такива услуги.
Примери за професии, които предоставят междинни, а не крайните услуги, включват счетоводители, оценители на автобиографии, административни асистенти, онлайн помощен персонал, графични дизайнери, редактори на съдържание, лични асистенти, рентгенови специалисти, консултанти по IT сигурност, IT помощен персонал, софтуерни инженери, адвокати, които проверяват договори, финансови анализатори, които пишат доклади. Списъкът е дълъг.
Както Болдуин твърди в „Трусът на глоботиката“, потенциалът за този вид технологична търговия е огромен. Тя също така ще бъде силно разрушителна: работниците с бели якички, които предоставят тези услуги в страните с високи доходи, са важна част от средната класа. Но ще бъде трудно да ги защитим.
Като цяло доказателствата сочат, че естествените икономически сили до голяма степен са отговорни за миналите промени в модела на световната търговия. Нарастващата загриженост относно сигурността на веригите за доставки несъмнено ще добави към тези промени, макар че дали резултатът ще бъде „решоринг“ (връщане на веригите у дома) или „френдшоринг“ (съсредоточаването им в приятелски страни – бел. прев.) е съмнително. По-вероятно е да имаме сложен модел на диверсификация. Междувременно технологиите отварят нови области на растеж при услугите.
Излишно е да казвам, че бедствията могат да променят тази картина: Covid беше разрушителен; такава е и днешната енергийна криза; а войната или заплахата от нея – в още по-голяма степен. Стабилната световна търговия е знак за мир, дори и да не е причинена от него. Никой нормален не би предпочел мрачните алтернативи.
13:47 | 15.09.22 г.
