Кристин Лагард действа със закъснение, но действа - и то за първи път енергично. Увеличението на лихвения процент от 0,75 процентни пункта е най-голямото в историята на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това беше необходима, но в никакъв случай достатъчна стъпка, първо, за да се ограничи инфлацията в дългосрочен план, и второ, за да се възвърне загубеното доверие.
В крайна сметка това е стъпка към ограничаване на щетите - не повече, но и не по-малко. Ограничаване на щетите, тъй като ЕЦБ твърде дълго подценяваше динамиката на инфлацията.
И защото се опитваше да приспи света извън централната банка с мантрата си, че това е „временно" явление - до такава степен, че това граничеше с отричане на реалността. Лагард открито призна тези грешки. И заслужава уважение за това.
Управителят трябваше да се реши на тази стъпка сега, въпреки че икономическата ситуация едва ли можеше да бъде по-лоша: За Германия, най-голямата икономика в Европа, IfW прогнозира минус от 0,7 % през 2022 г.
Предприемането на толкова високо увеличение е и стратегически умен ход. По този начин Лагард може да си позволи да си вземе почивка през есента, когато студеният сезон и предстоящият енергиен шок допълнително ще подсилват несигурността. ЕЦБ нарича това „предварително зареждане" (Frontloading).
Друг важен аспект: със стъпката намалява и лихвеният диференциал спрямо САЩ, което би трябвало да подкрепи еврото, което напоследък падна под паритета с долара. Постоянно слабото евро не само подхранва подозренията, че единната валута - умишлено или неумишлено - бавно, но сигурно се движи в посока на „мека" валута. Преди всичко поскъпването на долара увеличава ефекта от вносната инфлация.
Въпреки тези положителни ефекти позицията на ЕЦБ остава несигурна. Защото едновременно регулаторът трябва да води решителна борба с инфлацията, да предотврати рецесията и да поддържа паричния съюз - това не са никак тривиални задачи.
А за това, че централната банка се намира в тази трудна ситуация, може да вини само себе си. Твърде дълго време институцията, която има - или поне би трябвало да има - най-голям научнообоснован опит, омаловажаваше опасностите от инфлацията. Дори тогава, когато мнозинството от икономистите отдавна подозираха или дори прогнозираха, че световната икономика преживява цезура след повече от 20 години инфлационно въздържание.
Поне що се отнася до конфликта на целите между борбата с инфлацията и спасяването на еврото, Лагард взе предпазни мерки. За да не допусне необходимата борба с инфлацията да доведе до неустойчиви нива на дългосрочните лихвени проценти на капиталовия пазар за свръхзадлъжнели държави като Италия, централната банка създаде TPI.
Това е съкращение от Transmission Protection Instrument и дава право на ЕЦБ да изкупува неограничено количество държавни облигации - без съответните държави да трябва да изпълняват каквито и да било условия за финансовата помощ, за разлика от инструмента ОМТ, който съществува от известно време.
Лагард наскоро подчерта, че Съветът възнамерява да използва този инструмент при пълен суверенитет. С други думи: тя очевидно не се смята дори за обвързана с меките критерии за използване на TPI, които самата ЕЦБ формулира. А нужда може да има скоро, ако след две седмици италианците действително изберат за министър-председател също толкова антиевропейския и десен националистически кандидат Джорджия Мелони.
Най-късно тогава ЕЦБ ще трябва да вземе изцяло политическо решение: Иска ли да предостави финансова помощ на държава, която е избрала за министър-председател евроскептик?
Проблемът е, че от криза на криза ЕЦБ разтяга този мандат до прага на болезнеността. А мнозина казват, не съвсем без основание, и отвъд това.
14:13 | 14.09.22 г.
