Последният лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов, който почина във вторник на 92 години, имаше решаващ принос за прекратяването на Студената война, която разделяше Европа в продължение на четири десетилетия и поддържаше високо напрежение в ерата на ядрени оръжия, пише Financial Times в редакционен коментар. Той също така смекчи вътрешните политически репресии и осигури лична свобода, невиждана в Русия от 20-те години на миналия век, ако не и по-рано.
Сега, под управлението на Владимир Путин, Русия води завоевателна война в Украйна, която повиши напрежението със западните страни до ниво, което напомня за най-опасните моменти от Студената война. Безмилостното потискане на вътрешното несъгласие от страна на Путин и заклеймяването на критиците като предатели ни връщат към тъмни глави от съветското минало, се казва още в коментара.
Докато Путин е власт, изглежда неправдоподобно нито политическият плурализъм да поникне отново в Русия, нито доверието в отношенията на Кремъл със Запада да се върне. Подобренията може да се забавят още повече, тъй като няма гаранции, че следващият лидер в Москва ще прегърне реформата. Надеждите за по-свободна Русия и по-безопасен свят, които Горбачов олицетворяваше, изглежда са разбити.
Въпреки това би било твърде мрачна оценка, да се предположи, че управлението на Горбачов от 1985 г. до 1991 г. не е оставило никакво положително наследство, пише FT. Без неговата решимост да не използва насилие, за да запази съветската империя в Източна Европа, е невъзможно да си представим почти изцяло безкръвното падане на еднопартийните диктатури в региона през 1989 г., както и обединението на Германия през 1990 г. Вярно е, че Кремъл понякога прилагаше сила в балтийските държави и Грузия, докато те се бореха да се освободят от съветското управление, но вината е повече на комунистическите хардлайнери в Москва, отколкото на Горбачов.
Неговата неприязън към насилието го направи наистина различен, както като комунист – етикет, който ставаше все по-неуместен с напредването на неговите реформи – така и като руски лидер. Няма по-добра илюстрация от тази през 1989 г., когато китайските комунистически власти избиха продемократични протестиращи около площад Тянанмън едва месец след посещението на Горбачов в Пекин. Неговите предшественици в Кремъл по подобен начин са използвали сила в Източен Берлин през 1953 г., Будапеща през 1956 г. и Прага през 1968 г.
В рязък контраст с Горбачов, който изтегли съветските сили от Афганистан, както и подкрепяше самоосвобождението на Източна Европа, Путин вярва, че силата и установяването на сфери на влияние, всъщност директни анексии на територия, са мярката за величието на Русия. Във вековния руски дебат за баланса между ред и свобода у дома Путин недвусмислено застава на страната на реакцията.
Но вътрешната политика на Горбачов също остави наследство. Провалът му като икономически реформатор беше до голяма степен защото свръхцентрализираната съветска система просто не подлежеше на реформа. Неговите политически реформи са друга работа. Точно както неговото поколение беше вдъхновено от частичната либерализация на пост-сталинското управление на Никита Хрушчов, така един ден – дори да не е скоро – ново поколение руснаци със сигурност ще се стреми да възстанови свободите от епохите на Горбачов и Борис Елцин, се казва в редакционния коментар.
Една по-демократична Русия на свой ред би дала надежда за подобряване на отношенията с европейските съседи на Москва и със САЩ. Западните страни трябва твърдо да се противопоставят на агресията на Путин, но и трябва да помнят, че някога изглеждаше немислимо хуманен, далновиден лидер като Горбачов да дойде на власт в Москва, пише FT.
12:23 | 14.09.22 г.
