Защо забраната на издаване на визи за руснаци няма да помогне

На 8 август украинският президент Володимир Зеленски призова Запада да наложи визова забрана на туристите от Русия. Той беше подкрепен от министър-председателите на Финландия и Естония. Двете страни се превърнаха в основен входен коридор към Европейския съюз за руснаците след като държавите членки на ЕС преустановиха руските полети над въздушното си пространство. В момента тече разгорещен дебат по въпроса за визовата забрана, като някои руски пропагандатори заплашват с военна ескалация, ако забраната влезе в сила. В същото време поддръжници на забраната в ЕС твърдят, че точно тези заплахи са знак, че мярката ще засили натиска върху Кремъл, пише в свой анализ Мари Дюмулен, директор на програмата „По-широка Европа" в Европейския съвет за външна политика.

От морална гледна точка идеята със сигурност е смислена. Изглежда неприемливо руснаците да се наслаждават на почивки в луксозни хотели на Френската ривиера и да пътуват за шопинг в ЕС, докато украинци страдат и умират във войната на Русия срещу Украйна. Пътуването до Европа не е човешко право, а привилегия, неподходяща за гражданите на държава, която е нахлула в съседна държава и извършва мащабни военни престъпления.

Вторият аргумент в полза на забраната се основава върху друга хипотеза: мярката има за цел да покаже на руската общественост – особено на градската средна класа, за чиито възгледи Кремъл предполагаемо е най-загрижен – че войната си има цена. Поддръжниците на забраната разглеждат възможността за пътуване до ЕС като част от обществен договор, който руският режим е установил със своите поддръжници. Визовата забрана ще унищожи този обществен договор и така ще намали възможностите за маневриране на режима.

Тази линия на мислене има два основни недостатъка. Самозалъгваме се, ако вярваме, че ограниченията за пътуване на руски граждани със сигурност ще повлияят на политиките на Кремъл. Пътуването до Европа беше твърде скъпо за повечето руснаци дори преди спирането на директните полети между държавите членки и Русия. Забраната за пътуване до ЕС на руските граждани няма да ги изолира, а просто ще ги подтикне към други дестинации. Пътуванията до ЕС не направиха руснаците по-възприемчиви към европейските ценности. Но забраната за издаване на визи е ограничение, което ЕС никога не е налагал колективно на гражданите на която и да е държава и в този смисъл забраната би играла в полза на пропагандата на руското правителство за предполагаемата русофобия на Запада. Руснаците, които пътуват до ЕС, трябва видят с очите си несъответствието между реалността в Европа и начина, по който Кремъл я обрисува. Визовата забрана ще бъде приветствана от режима, който отдавна гради легитимност върху недоволството и разочарованието на руската общественост. На свой ред забраната ще направи по-уязвими най-широкоскроените руснаци, тъй като всеки от тях, който живее или пътува до ЕС, ще бъде обявен за пета колона на Запада в Русия. Тези хора биха могли да имат значима роля в бъдеще: Русия ще съществува и след президента Владимир Путин. 

На второ място, аргументът в подкрепа на забраната не отчита факта, че руският режим оставя малко пространство за изразяване на несъгласие и строго наказва тези, които го правят. През годините режимът успешно използва социалната и политически фрагментирана същност на руското общество, за да предотврати появата на организирани протестни движения. Същевременно режимът разработва инструменти за формиране на общественото мнение и дискредитиране на алтернативни дискурси. Масови демонстрации като провелите се в Москва през 2011 и 2012 г. вече не биха били възможни. Руснаците, които са против войната развиват различни форми на протест, позволяващи им да предадат посланието си в публичното пространство, същевременно оставайки в безопасност. Забраната на тези хора да пътуват до ЕС ще ги лиши от предпазен клапан – от начин да се откъснат от репресивната среда. Ако те се намират в опасност, забраната ще им попречи да отпътуват за ЕС в кратък срок. Тези хора не бива да избират между намиране на убежище и лоялност към режима. Те трябва да имат възможност за оставане в Русия, ако са готови да поемат риска, и бързо напускане при необходимост, пише Думулен, която преди това е работила като френски дипломат от кариерата и е заемала редица длъжности във френски дипломатически мисии в чужбина. 

Има и известна доза самозаблуда в аргумента, че забраната би обхванала само т.нар. туристически визи. Визите се категоризират според продължителността на престоя: до 90 дни или повече от 90 дни. Причината за престоя – туризъм, семейни посещения или бизнес – определя единствено вида на документите, които трябва да се приложат към заявлението за виза. Забраната на туристическите визи би означавала забрана на всякакъв вид пътувания до ЕС за по-малко от 90 дни или на заявления, основани на хотелска резервация – най-бързият начин за кандидатстване за виза. За всички руски граждани, включително активисти от гражданското общество, журналисти и артисти, ще стане трудно да кандидатстват за виза без установени контакти в страните от ЕС и без да предприемат досадна бюрократична процедура, включваща документите, необходими за нетуристическа виза. Хуманитарните визи, които често се представят като алтернатива, са достъпни само в малък брой държави членки на ЕС. Освен това е малко вероятно руски гражданин, който е получил хуманитарна виза, да може след това безопасно да пътува обратно до Русия. Ето защо забраната на туристическите визи за руски граждани ще принуди тези хора да избират между нежелано изгнание и опасно завръщане в Русия.

В името на собствената си идентичност ЕС трябва сериозно да помисли преди да приеме мерки, които биха поставили под съмнение ценностите, към които се стреми. Европейският проект се основава на откритост и недискриминация, макар че през последните години Съюзът се отклоняваше от тези ценности в своята миграционна политика.

Няма как забраната за издаване на визи да допринесе за победата на Украйна на терен. ЕС може да допринесе за тази победа като поддържа и прилага санкции срещу Русия, което ще ограничи капацитета ѝ да поддържа военните си усилия; оказва подкрепа за икономическата, социалната и финансовата устойчивост на Украйна; и като продължи предоставянето на оръжията, от които Украйна се нуждае. ЕС следва да поддържа тези политики във времето, а не да въвежда символични, но неефективни мерки, заключава Думулен.