Джей Пауъл се фокусира в Джаксън Хол прекалено много върху настоящето

С течение на времето годишният симпозиум на централните банкери в Джаксън Хол, Уайоминг видя как председателите на Федералния резерв се занимават с непосредствени въпроси на монетарната политика, както и с по-дългосрочни и по-академични такива, които включват икономическия и институционалния контекст на политиките, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджския Queens’ College и съветник на застрахователния гигант Allianz и инвестиционната компания Gramercy.

Настоящите обстоятелства обаче наложиха Джером Пауъл, настоящият председател на Фед, да направи и двете – тоест да адресира грешките в политиката от последните 18 месеца, да се опита да пренастрои очакванията за паричната политика и да установи път за преформулиране на ръководещата монетарна рамка. В крайна сметка кратката му реч (малко под девет минути) миналия петък до голяма степен адресира само едно от тези три неща. Фокусирайки се върху настоящето, той остави още много неща неизказани, като същевременно не използва напълно дългоочакваната възможност за повишаване ефективността на политиката.

Има пет причини, поради които Пауъл сега трябваше да адресира въпроси, свързани с миналото, настоящето и бъдещето. Първо, времето не беше благосклонно за презентацията му на миналогодишния симпозиум. Неговото характеризиране на инфлацията като преходна, прогнозите му за икономиката и осветляването от него на необходимите политически отговори бяха недостатъчни. Сега те са част от грешка в политиката на Фед, която включва четири елемента: неадекватен анализ, лоши прогнози, лоша комуникация и закъснели отговори относно политиката.

Второ, пропуските на Фед ограбиха страната (и следователно световната икономика) от първия най-добър отговор и мекото икономическо приземяване, което може да дойде с това. Ако не бъде коригирана, това е грешка, която се надгражда сама, задълбочавайки проблемите с ниския растеж, високата инфлация, влошаването на неравенството и бъдещата финансова нестабилност.

Трето, пазарите преминаха от следване на насоките на централната банка към това да ги заобикалят. Всъщност това може да е Федералният резерв, който се ползва с най-малко доверие от пазарите от 1970 г. насам. Неговите тримесечни прогнози многократно бяха отхвърляни като фантазия, а комуникацията му се смята за лишена от последователността, необходима за ефективни насоки. Това е комбинация, която забавя необходимата еволюция в мисленето на пазарите от предимно цикличен възглед, включително „романтизиране“ на ранния курс към по-ниски лихви, към по-структурен.

Четвърто, Федералният резерв е обременен с архитектура - "новата му рамка" - която не е подходяща за целта. Приета преди две години, рамката е проектирана за предишния свят на недостатъчно съвкупно търсене. В резултат на това тя е някъде между неефективна и контрапродуктивна в настоящия и бъдещия свят на затруднено съвкупно предлагане.

И накрая, аудиторията в Джаксън Хол е доминирана от икономисти, мнозинството от които едновременно разбират важността и неотложността на една политически независима централна банка и се тревожат за пътя, по който върви този Фед.

В този контекст Пауъл правилно избра особено ястребов тон. Той правилно заяви, че „високата инфлация продължава да се разпространява в икономиката“, че „очевидно има задача за изпълнение“, за да се върне инфлацията под контрол и че Фед трябва „да продължи с това“. Той също така каза, че това ще доведе до „продължителен период на растеж под тренда“. В процеса Пауъл се опита да изчисти бележките си от юли, които бившият министър на финансите на САЩ Лари Самърс определи като „аналитично незащитими“ и „необясними“.

Илюстрирайки една по-обща чувствителност към репутационния риск и политическата уязвимост, която идва с това, Пауъл комбинира този ястребов тон с препратка към няколко от своите предшественици. Опитът да се заеме от миналото включваше цитиране на Пол Волкър, чиято репутация на успешен борец с инфлацията е толкова силна днес, колкото и през 80-те години.

Също толкова важно е какво не направи Пауъл. Той все още не е поел отговорност за грешките на Фед през последните 18 месеца, включително погрешното характеризиране на икономически и политически въпроси в миналогодишната реч. Той също така тепърва ще осигурява път за така необходимите ревизии на монетарната рамка.

В свят на перфектна прозорливост речта на Пауъл през 2021 г. щеше да се съсредоточи върху паричната политика във време на внезапно повишена инфлация, а тази година - върху възстановяването на доверието в централната банка и ефективността на политиката й в един още по-предизвикателен свят на бързо забавящ се глобален растеж, влошаващо се неравенство и широко разпространена висока инфлация. Вместо това необичайно кратката му реч по същество адресира добре настоящето, но пропусна важни въпроси от миналото и бъдещето.

Подозирам, че след време ще погледнем назад към тазгодишната реч в Джаксън Хол като към пропусната възможност за Фед да възвърне контрола върху монетарния си наратив, както и да очертае какво е необходимо за преодоляване на значителното предизвикателство, пред което е изправена най-могъщата и системно важна централна банка в света.