Украйна може да празнува Деня на независимостта едва след края на войната

Когато през миналата година независима Украйна навърши 30 години, тя отпразнува гордата годишнина, наред с други неща, с голям концерт. 24 август 2022 г., денят, в който се навършва половин година от руската инвазия, ще бъде съвсем различен - без никакви публични чествания. Опасността от масирана ракетна атака от страна на руснаците на тази символична дата е твърде голяма. Президентът Володимир Зеленски вече призова хората да не пренебрегват предупрежденията за въздушна опасност.

Ясно е, че това не са най-добрите условия за един от най-важните празници в годината в тази страна. Страданията, които украинците преживяха през последните шест месеца, са огромни. Но Украйна все още не е преживяла по-значим Ден на независимостта от днешния. В продължение на векове украинците са се борили за своята идентичност, срещу потискането на собствената им култура и език, както и за своята държавност. Дори и разпадането на Съветския съюз да изглежда логично от днешна гледна точка, през 1991 г. то настъпи съвсем неочаквано. Украинците получиха това, което искаха, без да го очакват в момента - и първо трябваше да се примирят с него.

Когато Путин подготви собственото си население за война с дългата си реч на 21 февруари 2022 г., той напълно отрече правото на Украйна да съществува на всички нива. Въпреки това половин година след началото на „специалната операция" държавността на Украйна не е под въпросвъпреки някои фактически териториални загуби. Напротив, повече от 90% от украинците все още вярват в победата - а клишетата за разделеното украинско общество определено са безпочвени, пише в свой анализ германският N-ТV. 

Украинците никога не са ценили независимостта си толкова, колкото днес

Всъщност това се случи още през пролетта на 2014 г. с руската анексия на Крим и началото на войната в Донбас, когато наистина започна новата украинска борба за независимост - тази срещу агресивен съсед, който е обезпокоен от самото съществуване на украинска идентичност и който е и ядрена сила. В югоизточната част на страната, където преобладава рускоезичното население, все още има хора, които са недоволни от политиката на правителството в Киев. Въпреки това само незначително малцинство остава приятелски настроено към Русия. Сега всякаква дружелюбност към Русия в политиката е напълно изпарена, поне за много десетилетия напред. Много украинци, които досега са говорили руски в ежедневието си, преминават на украински.

10 Downing Street shows solidarity with #Ukraine which marks its State Flag Day.

Mr.Larry-the-Cat gives it a big meow up. Pics: @justin_ng pic.twitter.com/mUJBoh9pVE

Никой не знае колко дълго ще продължи тази война и какви допълнителни жертви ще трябва да направи Украйна за своята независимост. Украинското общество вероятно никога няма да бъде хетерогенно; страната е твърде голяма и политически твърде пъстра, както вече показаха Оранжевата революция и Майданът. Но никога през тези 31 години украинците като цяло не са ценили независимостта си така, както днес. И никога досега не са разбирали толкова добре класическата украинска литература, на която мнозина се подиграваха в училище, защото в нея се разказва предимно за потисничество и страдание.

Животът се завръща в Киев

Резултатът от всичко това е, че в Украйна практически не се говори за умора от войната. Разбира се, че хората са уморени след тези ужасни шест месеца, разбира се, че копнеят за спокоен живот. Но това е война, която Украйна не желае, от която зависи съществуването на страната, а народът просто не е готов за лош мир, основан на споразумение за фактическа капитулация, каквито бяха споразуменията от Минск. Повторното отлагане на конфликта със сигурността, че след няколко години Русия отново ще нахлуе в страната, няма да помогне на украинците. Мир може да се постигне само от позицията на силата - този консенсус сред украинците надделява над всякаква умора.

Въпреки тази реалност и въпреки постоянните предупреждения за въздушна опасност, хората все повече се опитват да водят ежедневието си възможно най-нормално. Това е и желанието на украинското правителство, което, наред с други неща, подкрепи провеждането на новия сезон на украинската футболна лига на родна земя въпреки войната. За известно време твърдението на киевската градска администрация, че в столицата отново ще има три милиона души, не изглеждаше достоверно. Но в момента наистина изглежда така. Центърът на града се изпълва с живот, кафенетата стават все по-пълни, въпреки че повечето украинци са загубили доходи. Освен това по пътищата отново се движат значително повече автомобили, тъй като напоследък няма и следа от някогашния недостиг на бензин.

За разлика от началото на лятото, сега в Киев отново има живот. Това също е знак за силата, която Украйна показва пред лицето на кървавата руска атака. Да, украинците могат да празнуват истински едва след победата срещу Русия. Но на този Ден на независимостта, въпреки всички страдания, има достатъчно причини да се гордеят със себе си и със собствената си страна, въпреки че борбата за независимост на Украйна все още не е приключила.