Отнемане на големите военни енергийни печалби - възможно ли е?

Рязкото покачване на цените в резултат на войната в Украйна генерира високи печалби за енергийните компании. Петте най-големи западни петролни компании, известни като Big Oil, са реализирали печалби в размер на около 30 млрд. евро през първото тримесечие на 2022 г. От друга страна, потребителите на енергоизточниците се оплакват от високите разходи, които подхранват инфлацията. Ето защо е разумно поне частично да се отделят тези „неочаквани печалби" и да се използват за подпомагане на енергоемки предприятия и домакинства с ниски доходи.

„Неочакваните печалби" възникват при внезапен недостиг на отделни пазари или по време на криза. Данъци върху печалбата от войната са съществували в много страни по време на двете световни войни. По принцип неочакваните печалби могат да бъдат облагани със същите данъци, както и систематичните „икономически ренти", например при земята, монополите и ограничената конкуренция или дори при оскъдните суровини. За разлика от производителите на иновативни продукти - от смартфони до ваксини срещу коронавируса - доставчиците на нефт и газ не са постигнали особени предприемачески успехи и не са поемали големи предприемачески рискове. Но понастоящем се възползват от действителния или предполагаемия недостиг на енергоизточници, спекулативната несигурност на енергийните пазари и пазарната си мощ, пише в свой анализ Щефан Бах, данъчен експерт в Deutsches Institut für Wirtschaftsforschung e.V., за Wirtschaftsdienst.  От незапомнени времена много държави налагат специални данъци върху добива на суровини. Това сработва добре - в крайна сметка петролните и газовите кладенци не могат да избягат. Обединеното кралство току-що увеличи допълнителния корпоративен данък върху добива на нефт и газ с 25 процентни пункта, а други страни производителки имат подобни планове. В Германия също има данъци върху добива - особено върху добива на природен газ в Северна Германия. Въпреки това приходите от тези налози са ниски, а производството намалява от години. Въпросът за страните без значителен добив е как да получат достъп до високите печалби на международните петролни и газови компании, които се генерират в съответната страна. Италия и други страни например планират да въведат данък върху свръхпечалбата, който да се начислява като еднократна сума въз основа на увеличените нетни продажби. При това печалбите от силното увеличение на цените на световния пазар дори не са отчетени. Само допълнителните печалби на местните доставчици на нефт и газ се облагат с данък, доколкото техните маржове са нараснали повече от цените на световния пазар, което е възможно главно поради пазарната мощ. Последните събития в Германия показват, че там със сигурност има какво да се направи - поради неописуемата „отстъпка за зареждане“ (с която отстъпката е почъи 30 цента на литър за бензин и 14,04 цента за дизел) маржовете на доставчиците вероятно са се увеличили още повече. Въпреки това е малко вероятно да бъдат постигнати огромни приходи като в страните производителки. Освен това Германия е много по-малко гъвкава от други държави, когато става въпрос за въвеждане на нови данъци, тъй като данъчната ѝ система е подробно описана в Конституцията. Специален данък върху свръхпечалбата само за енергийните предприятия е трудно съвместим със съществуващите корпоративни данъци, които се налагат общо и равномерно. Не е подходящ и специален налог в рамките на закона за енергетиката. За да се създаде правна сигурност в тази област, ще трябва да се измени Основният закон. А това, поне в краткосрочен план, е нереалистично. 

Алтернатива биха били по-високите мита. ЕС би могъл бързо да вземе решение за такива. Или пък Германия би могла да повиши енергийния данък, което обаче би било доста странно с оглед на отстъпката за горивата. В този случай обаче петролните компании ще се насочат към други пазари, така че цените ще продължат да се повишават и митата или увеличенията на енергийните данъци в крайна сметка ще бъдат прехвърлени на потребителите. Тази опасност съществува и при данъците върху свръхпечалбата на отделните държави вносителки, ако те се определят на базата на фиксирана ставка според продажбите. Освен това не всяка действителна или предполагаема свръхпечалба трябва да се прибира незабавно, тъй като високите цени са сигнал за недостиг в пазарната икономика. Високите печалби създават стимули за по-голямо предлагане. Това повдига въпроса: откъде да се започне и къде да се спре? Понастоящем фермерите и производителите на храни се справят добре с бизнеса, както и операторите на възобновяема енергия - енергоспестяващите технологии стават все по-привлекателни.  И така - отнемането на големите печалби от империята на изкопаемите горива по принцип е логична и популярна идея. Но както често се случва, дяволът е в детайлите. В Германия ad hoc данъкът върху свръхпечалбите на доставчиците на енергия не успява да се наложи поради негъвкавата финансова конституция. В България това е трудно приложимо заради сложната политическа обстановка. 

Страните вносителки, като България и Германия, така или иначе трудно могат да се доберат или дори да мечтаят за огромните печалби на международните енергийни компании. Но има какво да направят - те трябва по-бързо да намалят зависимостта си от изкопаемите горива, като пестят енергия и разширяват използването на възобновяеми енергийни източници, заключава Бах.