Най-новата държава-членка на ЕС, която се присъедини през 2013 г., е напът доста скоростно да влезе в еврозоната. За българската аудитория и най-вече за останалите малко оптимисти за приемането на еврото в България очакваното присъединяване на Хърватия едва ли е повод за завист, а по-скоро - за любопитство. Какво толкова интересно ще се случи?
Дали Хърватия ще влезе в еврозоната ще стане ясно най-рано през юли тази година, когато Съветът на ЕС ще вземе решение. В политически план не се чуват гласове против присъединяването на страната, но етапът, на който се намира процедурата, до голяма степен не зависи от политическото харесване на страната, а от това доколко тя ще успее да постигне числовите критерии за членство в еврозоната.
Хърватската парична единица се присъедини към Валутен механизъм II през юли 2020 г. и решението може да се вземе едва след като изтекат най-малко две години от участието и то без колебания на курса на куната спрямо еврото извън установените +/- 15% (условие, което поне досега се изпълнява).
Има ли място за гъвкавост при оценката за готовността за приемане на еврото? Ако се следва стриктно правната рамка на изчисляването на критериите, а те са числови, тогава възможностите за интерпретация са твърде ограничени.
В Хърватия официалните институции непрекъснато повтарят, че страната изпълнява критериите за членство. Това обаче трябва да се установи първо в конвергентните доклади на Европейската комисия и на Европейската централна банка, които обичайно се подготвят през две години и се публикуват през май-юни. Тъй като през 2020 година бяха последните конвергентни доклади, по график ще имаме такива през 2022 г., работата по които вече е започнала. В тези доклади се преценява и дали България е изпълнила критериите, затова темата е важна и за нас.
Възможна степен на преценка от страна на ЕЦБ и ЕК има при т.нар. „Дългов критерий“. Държавният дълг трябва да е под 60% от БВП, но този критерий беше вече разхлабен и се даде възможност на страни с по-висок дълг да влязат в еврозоната. Те обаче е необходимо да изпълнят следното условие - съотношението държавен дълг към БВП да „намалява достатъчно и се доближава до референтната стойност (60%) със задоволително темпо“. Икономическият и финансов комитет, който подготвя позициите на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) по оценката за това дали тези условия са изпълнени, трябва да прецени това на базата на данните за Хърватия. Това изключение веднъж вече беше направено за Хърватия. В предходния конвергентен доклад и ЕЦБ, и ЕК оцениха, че страната изпълнява този критерий, въпрeки че държавният ѝ дълг надхвърли референтната стойност - тъй като намали дълга си от 77,8% oт БВП през 2017 г. до 73,2% oт БВП през 2019 г. тоест за този период страната сви дълга си с 4,6% от БВП, което очевидно според ЕЦБ и ЕК е „достатъчно намаление“ и „задоволително темпо“.
Ситуацията с дълга на Хърватия се промени, тъй като той достигна през 2020 г. и през 2021 г. рекордни стойности. Съгласно приетия през декември миналата година Закон за държавния бюджет на Хърватска се очаква дългът да бъде на ниво от 83,1% от БВП през 2021 – намаление с 4,2% спрямо 2020 г. и да намалее с още 2,4% през 2022 г. за да достигне 80,7%. За любителите на прецизността трябва да отбележим, че Хърватска никога през последните единадесет години не е имала дълг, по-нисък от 60% от БВП. Оценката, че изпълнява критерия, се базира върху изключенията, а не върху правилото. От разширяванията на еврозоната досега не е имало случай държава да бъде приета в еврозоната с дълг. надхвърлящ критерия от 60% (с изключение на Кипър, надхвърлил критерия с по-малко от 2%). Много вероятно е ЕК и ЕЦБ да направят компромис и да счетат, че страната изпълнява този критерий, въпреки че ще е първата, влязла в еврозоната с дълг, надхвърлящ с 20% референтната стойност. България изпълнява устойчиво този критерий далеч под референтната стойност, включително за последните десет години, като се нарежда сред държавите-членки на ЕС с най-ниски стойности на показателя. Между другото, толерантността към високите дългове се счита от евроскептиците за един от проблемите във функционирането на еврозоната.
Другият показател за бюджетния дефицит също ще се оценява на базата на данните за 2021 г. Според закона за държавния бюджет на Хърватия за 2022 г. се предвижда бюджетният дефицит за 2021 г. да е 4,5% от БВП, тоест надхвърля се стандартната референтна стойност от 3%. През 2020 г. ЕС приложи общата клауза за дерогация (изключение), а миналата година беше решено, че са изпълнени условията за продължаване на прилагането на общата клауза за дерогация и през 2022 г., като тя да бъде деактивирана през 2023 г. Това означава, че държавите-членки ще могат да надхвърлят референтната стойност във връзка с прилагането на мерки срещу последиците от пандемията. В този контекст Хърватия би изпълнила този критерий въпреки, че го надвишава. България с 3% дефицит се представя значително по-добре от Хърватия.
До тук изглежда, че основният неясен въпрос от критериите е този за инфлационния критерий. Той се изчислява на базата на едногодишен период преди датата на оценяването, тоест ще се вземе предвид най-вероятно инфлацията за периода април 2021- март 2022. В предходния конвергентен доклад на ЕЦБ и ЕК от 2020 г. референтната стойност е била 1,8% - стойност, напълно невъзможна през 2022 г. През последната година инфлацията във всички страни на ЕС нарасна значително и тенденцията е за продължаване на този процес поне до края на полугодието. Това внася голяма несигурност за референтната стойност на инфлацията - спрямо каква референтна стойност ще се оценява хърватската инфлация. Тук има три неизвестни: Първо: колко ще е инфлацията в самата Хърватия за периода април 2021-март 2022; второ: кои ще са страните с най-ниска инфлация, и трето: кои ще са страните, които ще бъдат изключени от категорията на най-добрите по този показател.
По отношение на първия въпрос – дали Хърватска ще постигне ниска инфлация е трудно да се гадае, въпреки че са изминали девет месеца и остават само три, за да се изчисли инфлацията за периода. За последните девет месеца на изминалата 2021 г. инфлацията се ускорява, а прогнозата за тази година се променя доста бързо. Преди седмица правителствената прогноза за 2022 г. се покачи на 3,5% от 2,6%. Освен цените на електричеството и петрола и други фактори също упражняват натиск върху инфлацията – силният растеж на потреблението и заплатите.
Неясно е и как ще се развиват цените в останалите държави-членки и най-вече на „отличниците по инфлация“. За миналата година те са Гърция, Малта и Португалия. Прогнозите за инфлацията за 2022 г. също подсказват, че тези страни вероятно ще постигнат ниска инфлация, но, разбира се, може и други страни, по-малко засегнати от шока на цените и другите външни фактори, да се окажат сред трите, от които се изчислява средната инфлация за целите на изчисляването на референтния лихвен процент.
И тук идва и третото неизвестно в това сложно упражнение. Не е ясно кои страни ЕЦБ и ЕК ще изключат от групата на най-добрите според инфлацията им за последните 12 месеца преди оценката. Това, което показват правилата, е, че се изключват страните, при които са изпълнени две условия: първо, когато инфлацията за последните 12 месеца е значително под сравнителното ниво на инфлацията (няма критерий какво означава „значително“); и второ, ако развитието на цените в тази страна е било повлияно от извънредни фактори. Според прогнозите за 2022 г. за инфлацията в ЕС и в тези страни в частност не се предвиждат съществени отклонения от средната инфлация в ЕС. Все пак обаче става дума за инфлация, която зависи от много трудно прогнозируеми фактори в тази несигурна среда.
Ако се изчисли инфлационният критерий на базата на предварителните данни за 2021 г., Хърватска няма да покрие инфлационния критерий, а тенденцията е за ускоряване на инфлацията и то в по-висока степен от трите „отличници“, чиято инфлация ще е решаваща.
И така, анализът показва, че се увеличават рисковете Хърватия да не покрие критерия за инфлацията и поради това да не успее да постигне заветната дата за влизане в еврозоната - 1 януари 2023 г. Властите в Загреб обаче изглеждат уверени, че ще покрият критериите, включително инфлационния. Доколкото миналогодишната инфлация на България е близка до тази на Хърватия, все пак теоретично е възможно както Хърватия, така и България да покрият и инфлационния критерий.
Авторът проф. д-р Даниела Бобева е преподавател по финанси във ВУЗФ. Работи в банковия и финансов сектор повече от 20 години, като 11 години е директор на Европейската и международна дирекция в БНБ. Участва в Комитета по финансовите услуги към Европейската комисия, където се изработват европейските регулации и политики в тази област. Била е алтернативен член и на Икономическия и финансов комитет към Съвета ЕКОФИН, в който се координира макроикономическата политика на ЕС. Работи по привеждането на българското законодателство в съответствие с европейските правни актове във финансовия сектор и подготовката на българската правна рамка, като е ръководител и член на работните групи в следните области: капиталови изисквания, потребителски и ипотечен кредит, платежни услуги, гарантиране на депозити и други, като част от цялостната реформа на финансовия сектор в ЕС.
Тя бе министър на търговията в служебното правителството на Стефан Софиянски и заместник министър-председател на правителството на Пламен Орешарски.
08:23 | 14.09.22 г.
