Бълнуванията на Путин

Измина точно една година от речта, в която руският президент Владимир Путин безсрамно оправда предстоящата инвазия в Украйна. Тогава, на 21 февруари 2022 г., лидерът на Кремъл отрече правото на съседната държава да съществува и призна самопровъзгласилите се „народни републики" Донецк и Луганск за независими държави. Няколко часа по-късно Путин нареди разполагането на руски войски в двата региона в Донбас. Това даде да се разбере, че Русия на Путин не спазва международното право, а играе по свои собствени правила.

На годишнината от тази реч, която беше колкото омразна, толкова и важна, Путин се появи публично и говори почти два часа „за състоянието на нацията". За пореден път той надълго и нашироко изложи своето виждане за историята и настоящето. 

„Вие започнахте войната. Ние направихме всичко, за да я спрем", твърди Путин, сочейки към Запада. Публиката кима в знак на съгласие и ние може би трябва да се опасяваме, че това кимане е представително за руското общество. 

„Както и по съветско време преобладава пасивното съгласие с държавата, дори и на фона на нейните престъпления", заяви онзи ден ръководителят на руския институт за изследване на общественото мнение „Левада" Лев Гудков в интервю за германския Tagesspiegel. 

По същество обръщението на Путин не съдържаше много нови неща. Това, че в Украйна всъщност се води война срещу Запада, който иска да унищожи Русия, е нещо, което вече сме чували много пъти от руския президент и неговите пропагандатори. Това е оправдание за една неоправдана агресивна война. И е подигравка не само с жертвите в Украйна, но и с многото загинали руски войници.

Лъжа е, когато Путин казва, че Западът е започнал войната. На 24 февруари 2022 г. нито един западен войник не бе пресякъл границите на Украйна, те бяха руски. Не е вярно, че Западът иска да отнеме територии в Украйна от Русия, както твърди той. Украйна е суверенна държава, откоято Путин вече е анексирал четири области и Крим в нарушение на международното право.

Също така не е вярно, че Западът иска да превърне един местен конфликт в световен. Когато постоянен член на Съвета за сигурност на ООН нахлуе в съседна държава с цел завземане на земя, това не е местен въпрос, а брутално нарушение на Устава на ООН, към което нито една нация не може да остане безразлична. Самият Путин е този, който разширява конфликта отвъд Украйна, като многократно заплашва Запада с ядрено оръжие.

Напомнянето за ядреното куфарче не липсваше и този път; то остава най-ефективният метод на Путин за възпиране. Фактът, че той не само спомена за нови стратегически наземни системи, но и обяви замразяване на Договора за нов СТАРТ, е безотговорен. Това е последният договор за контрол на ядрените оръжия между Америка и Русия; в тази област двете страни вече почти са се върнали на нивото от 60-те години на миналия век.

Може да се съмняваме, че в обозримо бъдеще Путин би могъл да си позволи надпревара в ядреното въоръжаване от времето на Студената война. Но светът няма да бъде по-безопасен без договора, както не е сигурен, и с един войнстващ защитник на теориите на конспирацията в Кремъл.

Промиването на мозъци в Русия действа толкова ефективно, че дори напълно абсурдни твърдения не се поставят под съмнение и се приемат за истина. Защото, разбира се, целият свят знае, че именно Русия нахлу в Украйна. Но Путин може да твърди обратното - мнозинството от народа му ще му вярва сляпо.

Иначе, в традицията на предишните речи за състоянието на държавата, Путин обеща инфраструктурни проекти, които сега ще насърчават търговията с “приятелски" държави като Иран, а не със Запада, както в миналото. Той се обяви против търговските отношения с най-важните партньори от десетилетия насам, които уж били неизгодни за Русия. Те, каза той, са искали „окончателно да довършат" Русия след края на Съветския съюз и са ни „изпратили международни терористи". Очевидният въпрос защо той, Путин, не е започнал да действа по-рано, при повече от 23 години на власт, вече не се задава от никого в Русия.

Путин призова предприемачите и инвеститорите да се върнат в Русия от Запада, където винаги са били смятани за „хора втора класа". За много от присъстващите в залата от времето, когато корупцията в Русия все още се разследваше, се знае, че са натрупали недвижима собственост на Запад, от която сега са откъснати. Има „друг избор", каза Путин, обръщайки се и към тях: „Да бъдеш със своя народ".

Голяма част от речта си Путин посвети на вътрешни, практически въпроси като жилища, образование, култура. Предполага се, че народът ще повярва, че владетелят в Кремъл се грижи за него. За разлика от Запада: както и в многобройните си предишни речи, Путин отново разпространи образа на западните общества, които са систематично разрушавани от своите правителства: чрез „разрушаване на семействата, културната и националната идентичност, извращаване и злоупотреба с деца, стигаща до педофилия“. Свещениците щели да бъдат принудени да благославят хомосексуални двойки. Посланието е ясно: вие, руснаците, може и да не сте добре - но на Запад е много по-зле.

И така - речта на Путин не бе адресирана основно към публиката в залата. Там седят депутати, видни актьори, музиканти, духовници, артисти, бизнесмени и блогъри. Това са хора, които са известни и познати на всеки руснак. В същото време те са представители на руското общество - общество, което е направо зомбирано от пропагандата, общество, което от години живее в паралелен свят. За западните наблюдатели е абсурдно колко очевидни са лъжите, които Путин разпространява от сцената. 

Но Путин знае: без широката подкрепа на това зомбирано общество войната му не би била възможна. Затова владетелят изразява своята благодарност: „Горд съм, че огромното мнозинство подкрепи решението за провеждане на специалната военна операция". Това е едно от малкото твърдения в тази реч, което не е лъжа. 

Проучванията на „Левада“ показват, че три четвърти от населението подкрепят тази война. Малцината противници на войната са избягали в чужбина или просто са замълчали.

Путин няма какво ново да съобщи. Той нито намеква за готовност да преговаря с Украйна, нито нарича „специалната операция" това, което е: война. Той не обявява и нова вълна на мобилизация. Вероятно, ако това се случи някой ден, той ще остави това на своя министър на отбраната. Властникът в Кремъл просто предпочита да остави разпространяването на лошите послания на други.

Текстът не отразява непременно мнението на редакционната колегия или на Investor.bg