Разширяването на Шенгенското пространство бе един от приоритетите на чешкото председателство на Съвета на ЕС от юли 2022 г. Още през май ЕК призова Съвета да „вземе решения за официалното участие на Хърватия, както и на Румъния и България". По това време Австрия нямаше възражения. Едва малко преди официалната благословия на политическо ниво беше съобщено за наложеното вето - първо за всички, а след това само за Румъния и България.
В същото време многократните доклади на ЕК потвърдиха, че и трите държави отговарят на изискванията за присъединяване, което беше установено и от експертните мисии на място; становищата на Европейския парламент също бяха положителни.
Въпреки това австрийският канцлер реши, че може да определи „източнобалкански маршрут" и да обяви Шенгенската система за нефункционална. В последния доклад на „Фронтекс” обаче той изобщо не се споменава, но за сметка на това се казва, че маршрутът през Западните Балкани все още е най-активният миграционен път към ЕС. Сред пристигащите сега бежанци има много такива, които вече са получили убежище в Гърция и сега се отправят към северната част на ЕС. Към това ги подтикват промените в гръцкото законодателство, които лишават лицата, имащи право на убежище, както от жилище, така и от храна, което води до екзистенциални затруднения за мнозина и е в явно противоречие с Директивата на ЕС за приемане.
Досега обаче ЕС приемаше тези нарушения на основните права мълчаливо и без санкции, за което сега се отмъщава чрез незаконни пътувания. Ако искаме да предотвратим това, правилният адрес не са Румъния и България, а страна, която отдавна е част от Шенгенското пространство, а именно Гърция.
Но също така търсещите закрила, които от месеци пребивават в Западните Балкани при печално известни лоши условия и са блокирани поради свързаните с Covid ограничения за пътуване, сега се отправят на Запад. Често правят няколко опита за пресичане на границите, което води до голям брой задържания, тъй като те не се отчитат на човек, а на опит за пресичане.
Защо Австрия и Нидерландия ни спряха за Шенген?
Не е трудно да се разбере, че австрийското правителство има вътрешнополитически мотиви да блокира приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Скептичната към ЕС и миграцията FPÖ диша във врата на управляващата ÖVP.
Нидерландското правителство също взема предвид подобни вътрешни настроения. Там партията на премиера Марк Рюте VVD (Народна партия за свобода и демокрация) води само с два процентни пункта над националистическата PVV (Партия на свободата) на Герт Вилдерс. Сега това са първата и втората политическа партия в страната от общо 17 влезли в нидерландския парламент на последните избори през 2021 г.
Така Хага представи поредните абсурдни условия пред България. Преди години Рюте беше против приемането на България в Шенген, защото все още продължаваше наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за напредъка ни в борбата с корупцията и върховенството на закона, а за страната ни се пишеха доклади с препоръки. Сега е против приемането на България в Шенген, защото вече няма наблюдение върху страната ни и не се пишат доклади….
А Виена предпочита да представя въпроса за бежанците като „шенгенски проблем", което само допълнително подкопава европейската структура, като показва за пореден път, че доказателствата и законните права нямат стойност пред временните вътрешнополитически интереси.
И че солидарността е едностранна. Например, когато Румъния се справи отлично със ситуацията с бежанците на украинската граница с почти 2,8 млн. пристигнали; когато в началото на пандемията на коронавируса в Австрия бяха изпратени специални влакове със спешно необходимия медицински персонал; или когато България и Румъния работиха за укрепване на източния фланг срещу руската заплаха.
Европейската идея обаче е жива само тогава, когато може да се очаква солидарност от всички членове на Европейския съюз, включително и от Австрия.
14:51 | 09.12.22 г.
