Войната е на ръба на опасна ескалация

Точно в деня, когато на о. Бали се провежда срещата на държавите от Г-20 - представители на 20-те най-важни държави, Русия нанесе най-тежките въздушни удари по Украйна. При това двама души в натовската държава Полша са били убити на място, намиращо се на седем километра от полско-украинската граница.

Така войната е на ръба на опасна ескалация. По информация на САЩ снарядът е бил зенитна ракета от Украйна. Но същата тази Украйна не изстрелва ракети току-така, а с цел самозащита от летящите към нея, които убиват и унищожават. Казваме това във връзка с чуденето в социалните мрежи чия е вината за вчерашните събития в Полша. Ясно е чия е независимо от това коя от двете страни е изстреляла конкретната ракета. Ако нямаше война, започната от Путин, тази ракета също нямаше да я има.

А въздушните удари от вторник са отговорът на Москва на опустошителното поражение при Херсон: руските войски трябваше да се оттеглят на изток през река Днепър, а руската армия трябваше да наблюдава безпомощно как украинският президент Володимир Зеленски издига украинското знаме в единствената украинска провинциална столица, превзета досега от Русия. И то в град, който е обявен за руска територия от Москва.

Гневът и яростта, примесени с досега премълчаваната некомпетентност и разкритата безпомощност, доведоха до най-мащабната досега атака на Русия срещу цивилни граждани и гражданска (енергийна и селскостопанска) инфраструктура.

Владимир Путин не е в състояние да гарантира, че катастрофално оборудваната му армия, разграбена от хищни бюрократи и погълната от корупция, ще постигне успехи на бойното поле.

Противно на красноречивите лозунги от Кремъл и особено от военизираното обкръжение на Путин, на московските войници им се налага да отстъпват. Така беззащитни села, градове, защитени засега само от твърде малкото западни системи за противовъздушна отбрана, а сега дори гранични райони с НАТО стават жертва на злостната му ярост.

НАТО не искаше и не иска да стане страна във войната. Ако Путин все още е вменяем, той също не може да има интерес от военен конфликт с Атлантическия съюз; той дори не печели войната срещу Украйна, в която всеки ден жертва нова част от въоръжените си сили. 

Но опитът показва, че в неговия случай трябва да се съобразяваме и с онова, което от западна гледна точка изглежда налудничаво. Последният пример: дори докато Сергей Лавров се противопоставяше на единодушното осъждане на руската агресивна война в Бали, Москва бомбардираше Украйна с рояк ракети, които вече удариха и Полша. По този начин Кремъл не само се показа за пореден път като терористична сила, но освен това кара останалите му поддръжници сред държавите да изглеждат като доброволни идиоти.

Сега на Кремъл трябва да му бъде ясно обяснено, че светът повече няма да приема неговата агресия и агресивна война.

Вероятно все още е твърде рано да се обявява извънредна ситуация в НАТО. За да се случи това, би трябвало да е безспорно ясно, че загиналите в Полша са били жертви на целенасочени руски атаки, което според настоящата информация не изглежда да е така.

Но дори и най-твърдите представители на движението за мир и пацифизма вече трябва да осъзнаят, че си имаме работа със страна, която вместо да се бори за решения и компромиси в Г-20, се дистанцира все по-агресивно от масата за преговорите.

Тези, които като Путин и външният му министър Сергей Лавров говорят за преговори, докато в същото време изпращат все повече войници на фронта и атакуват все по-агресивно цивилни граждани, извършвайки все повече военни престъпления, не искат да преговарят. Путин просто иска да приспи другата страна (в конфликта), да я раздели и да се придържа към обявената си цел да изтрие Украйна от картата. 

Инцидентът от вторник е сигнал за тревога. Призив за бързо снабдяване на Украйна с така необходимите системи за противовъздушна отбрана и с необходимите танкове и ракети, за да отблъсне Русия.

Тези, които искат бърз край на тази война, трябва да дадат възможност на Украйна да нанесе чувствителен удар на руската армия и да я прогони от страната. А НАТО трябва да даде на Москва ясна представа какво ще се случи, ако бъде засегната територия на Алианса. От състоянието на армията си Путин може да разбере какъв би бил изходът от подобен конфликт. 

Да го възпрем от по-нататъшни авантюри, като му посочим ясно възможните последствия - това е принципът на възпирането. В същото време обаче по-нататъшните успехи на Украйна на терен са необходимо условие за реални преговори. В противен случай Москва ще използва преговорите само за да спечели време за превъоръжаване.  

Статията не отразява непременно мнението на редакцията или на Investor Media Group