fallback

Пътуване до никъде с Кристин Лагард

ЕЦБ прави твърде малко, но за сметка на това – твърде късно

10:41 | 10.06.22 г. 5
Автор - снимка
Създател

Досега още не сме виждали Кристин Лагард в ролята на екскурзовод. Е, днес всичко се превърна в „пътуване", например времето, което клиентът отделя, преди да купи даден продукт. То влезе в летописите на маркетинга като „пътуването на клиента".

Пътят, който изминаваме с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ), е от повишаването на лихвения процент през юли до месеца, в който мярката ще влезе в сила и ужасяващата инфлация от 8,1% ще изчезне. „Ние сме на път и днешният ден е необходимата отправна точка. Но това си остава пътуване", написа Лагард в дневника на пътуването.

„Идваш късно - но идваш", вика фелдмаршал Ило на граф Изолани във „Валденщайн" на Фридрих Шилер.

Европейската централна банка също закъсня в борбата с инфлацията, която отдавна подценява. С прекратяването на програмата си за изкупуване на облигации в средата на годината, сигурното повишение на лихвения процент с 0,25 процентни пункта през юли, много вероятното второ повишение на лихвения процент с може би дори 0,50 процентни пункта през септември и перспективата за евентуални по-нататъшни повишения на лихвения процент по-късно през годината Съветът на централната банка с безпрецедентно единодушие се подготви за продължителен етап на борба с инфлацията.

Периодът на отрицателните лихвени проценти трябва да приключи през есента. Спестителите ще бъдат доволни. Но тези, които искат да вземат заем, например за строеж на къща, трябва да се подготвят за по-нататъшно повишаване на лихвените проценти.

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн омаловажи възходящия натиск върху цените, твърде очевиден от известно време. Неописуемо е как опитен икономист не успява да направи правилните изводи от комбинацията между инфлацията на паричното предлагане, инфлацията на стоките и програмите за държавни разходи.

Повишаването на лихвения процент от нула на 0,25%, за което вече е взето решение, е хомеопатично и веднага предизвиква спекулации относно следващия ход.

Изявлението на Лагард, че инфлацията „няма да спадне бързо", звучи леко пораженчески, сякаш пожарникар открива, че голямата лейка все пак не е добра за гасене на пожар в стаята.

А обявеното в края на юни прекратяване на покупките на облигации в милиарди е закъсняло.

Последиците от промяната на лихвените проценти са мащабни: купувачите на жилища ще трябва да заделят повече пари за заеми, потребителите ще продължат да изчисляват цените с полуизпразнени портфейли, а собствениците на акции вероятно ще трябва да пострадат малко.

Наистина - централните банки нямат възможност да влияят пряко върху цените на стоките и услугите. Инфлационното таргетиране има за цел да повиши привлекателността на спестяванията спрямо потреблението, да оскъпи кредитното финансиране на разходите и да поддържа доверието на хората в стабилността на стойността на парите. Но паричната политика оказва косвено въздействие върху равнището на цените, като се опитва да намали съвкупното търсене. Паричната политика работи със закъснение; според едно изказване на нобеловия лауреат Милтън Фридман това закъснение се оказва „дълго и променливо".

Ето защо ЕЦБ не може да направи почти нищо за сегашното равнище на инфлацията, което се оценява на 6,8% за еврозоната за настоящата година.

А на допълнителните въпроси относно маршрута специалистът по пътуванията Лагард отговаря с успокоителната перспектива: „Ще направим каквото можем“.

Изключително важно е ЕЦБ да не загуби доверието на хората. Защото, ако частните домакинства не очакват инфлацията да спадне, а да остане на високо равнище или дори да се повиши още повече, те няма да ограничат потреблението си въпреки по-високите лихвени проценти, а напротив, ще се опитат да изтеглят покупките напред заради опасенията си за силна инфлация. Също толкова катастрофално би било, ако в резултат на загубата на доверие в паричната политика се стигне до спирала на постоянно покачване на заплатите и цените.

ЕЦБ бавно осъзнава опасността от тази загуба на доверие. За съжаление, инфлацията вероятно ще остане по-висока от желаното за по-дълъг период от време, обяви тя в четвъртък. Но доверието в готовността на централните банкери да действат решително срещу демонетизацията изисква не само недвусмислен език, но и недвусмислени действия. С оглед на решенията, взети от други централни банки през тези седмици, ЕЦБ, загрижена за репутацията си, вероятно щеше да постъпи по-добре, ако беше започнала незабавно с повишаване на основния лихвен процент с 0,50 процентни пункта.

ЕЦБ се гордее със своята „постепенна" намеса, която би трябвало да излъчва суверенитет. Въпреки това ускоряването на инфлацията, от което би трябвало да се ръководят действията на централната банка, е всичко друго, но не и „постепенно". Ако на линия бе първият главен икономист Отмар Исинг, ЕЦБ несъмнено щеше да реагира по-бързо в настоящата ситуация, отколкото прави сегашният главен икономист Филип Лейн, който всъщност има репутацията на много компетентен икономист, но твърде дълго протака борбата с инфлацията.

Постъпките на ЕЦБ по отношение на покупките на облигации също не са съвсем последователни. Закъснялото прекратяване на програмата върви ръка за ръка с отказ от по-нататъшно увеличаване на и без това огромния запас от 4,4 трилиона евро. Но не се очаква той да намалее и в обозримо бъдеще. Поради това ЕЦБ ще замени падежиращите облигации в портфейла си с нови. По този начин тя ще остане важен купувач на облигации на пазар, на който няма място, освен при тежки кризи.

Освен това ЕЦБ си запазва правото да реагира на смущенията на облигационните пазари с нови програми, ако е необходимо. На прост език това означава: Ако инвеститорите се усъмнят в устойчивостта на дълга на държавите членки на еврозоната, ще бъде възможна допълнителна пазарна подкрепа от страна на ЕЦБ, макар че Кристин Лагард се спря на тези намерения съвсем бегло. Въпросът е дали ЕЦБ може да се освободи от хватката на фискалната политика в период на повишаване на лихвените проценти.

„Няма да дойдем с празни ръце", отговаря Изолани на Ило във „Валденщайн". В борбата с инфлацията ръцете на ЕЦБ също не са празни. Но и вероятно тя не е толкова добре въоръжена, колкото е необходимо. 

А на допълнителни въпроси относно маршрута специалистът по екскурзиите Лагард отговаря успокояващо: „Правим каквото можем“…

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:42 | 14.09.22 г.
fallback