Италианските модни къщи са изправени пред дилеми с наследяването

Един от най-големите обрати в историята на сливания и придобивания между модни къщи в Европа е моментът през 1999 г., когато Gucci за малко да бъде погълната от LVMH, пише Financial Times.

Италианската модна къща премина през сътресения след смъртта през 1983 г. на Родолфо Гучи, който ръководи компанията с брат си. Синът на Родолфо Маурицио наследи 50% от Gucci, като предизвика дългогодишна семейна ненавист, а като главен изпълнителен директор доближи бизнеса до фалит.

Доменико Де Соле, бивш адвокат на семейство Гучи и ръководител на американския му бизнес, беше назначен за главен изпълнителен директор през 1993 г. С помощта на водещия дизайнер Том Форд той превърна Gucci от губеща компания в рентабилна група, чиито женски облекла са глобални хитове.

Но до 1999 г. борбата за влияние, която кипеше от години, излезе наяве. Френският милиардер и основател на луксозната група LVMH Бернар Арно, тихомълком увеличаваше дела си в Gucci и когато притежаваше близо 35% от компанията, поиска да поеме контрола.

В отчаян опит да избегне придобиване при условията на LVMH Де Соле уреди разговори с редица други италиански модни компании. Той се надяваше да начертае алтернативен инвестиционен план. „Но никой не прояви интерес. Имаше ожесточена конкуренция между брандовете по онова време и никакъв истински опит за създаване на италианска компания“, спомня си Де Соле.

В крайна сметка той откри бял рицар в лицето на Франсоа-Анри Пино, френския основател на луксозната компания Kering. „Пино беше бърз. Бяхме представени от банкери на Morgan Stanely в Лондон, разказах му историята на къща Gucci, стиснахме си ръцете и нещата се случиха“, казва Де Соле. Пино купи дял от 42% за 3 млрд. долара, като намали дела на LVMH до около 20%.

Десетилетия след драмата по наследяването на Gucci и принудителната продажба, която откри пътя на френските конгломерати към Италия, редица италиански къщи все още са доминирани от своите основатели визионери, които сега са изправени пред собствени дилеми с наследяването.

Листнатата в Хонконг Prada обяви тази година, че потомъкът Лоренцо Бертели ще поеме управлението, докато Armani и Dolce & Gabbana, единствените две големи милански имена, които все още са частна собственост, засега държат строго империите си.

През 2016 г. Джорджо Армани създаде благотворителна фондация, която в крайна сметка ще има дял в модната му империя, чийто размер не се разкрива. Племенниците Роберта и Силвана Армани работят за компанията, а племенникът му Андреа Камерана е член на борда на директорите. Те ще наследят останалата част от компанията и ще могат да продават само своите дялове във фондацията.

Въпросите за наследяването пред тези компании имат последици за цялата индустрия. Докато Италия има богато наследство и занаяти, тя няма местни инвеститори с желание и финансови възможности да защитят индустрията от чуждестранни придобивания.

Според анализатори и хора от индустрията най-голямата заплаха сега за италианската висша мода е, че оставащите „бижута“ може да бъдат придобити от френски гиганти като Kering и LVMH.

След пропуска си за малко с Gucci LVMH, която притежава над 70 луксозни бранда, прибави множество италиански компании в портфейла си, включително базираните в Рим Fendi и Loro Piana, известни с използването на редки суровини за дрехите си, и марката луксозни бижута Bulgari.

Собственикът на Gucci също е активен в придобиванията. Компанията купи производителя на аксесоари Bottega Veneta, известен с кожените си облекла, през 2001 г. и по-късно придоби компанията за официални мъжки облекла Brioni и марката луксозни бижута Pomellato.

LVMH, най-скъпата компания в Европа, има пазарна капитализация от 422 млрд. евро, а Kering е оценявана на 63 млрд. евро.

За сметка на това Prada и Moncler, двете най-големи италиански луксозни марки, са оценявани на по 18 млрд.-19 млрд. евро.

През последните години италианската политическа класа все повече осъзнава ползите от модната индустрия както за местната икономика, така и за меката сила на страната в чужбина.

Но запазването на най-ценните марки в Италия не е гарантирано, коментират анализатори. За целта ще е нужна цялостна промяна в начина, по който исторически конкурентни марки се отнасят една към друга.

Днес 78% от глобалната луксозна мода се произвежда в Италия, сочи доклад на Pambianco-PwC. През 2021 г. въпреки пандемията модата и текстилната индустрия в Италия имаха общ оборот от 93 млрд. евро. Секторът се състои от над 60 хил. малки и средни компании, сочат данни на Confindustria Moda.

Стефано Габана и Доменико Долче първоначално смятали да затворят компанията си, след като се оттеглят. „Когато умрем, ще умрем. Не искам японски дизайнер да започне да прави модели Dolce & Gabbana“, коментира преди време Габана пред италианския ежедневник Corriere della Sera. Планът беше ревизиран през 2019 г., когато модното дуо съобщи, че ще остави бизнеса на семейство Долче.

След като Пино купи Gucci, фондове от цял свят се насочиха към италианския луксозен сектор, конгломерати и компании за частни капиталови инвестиции купиха десетки брандове и доставчици. Анализатори казват, че тези инвестиции в крайна сметка са били от полза за местната индустрия.

Марки като Valento, която сега е собственост на катарското кралско семейство, Versace, Gucci and Fendi продължават да се свързват силно с Италия и наследството на основателите им въпреки чуждестранната им собственост.

Според анализатори придобиването на италиански марки от чуждестранни купувачи няма да е лесно в бъдеще.

Макар че повечето хора са съгласни, че вече е твърде късно италианската индустрия да изгради компания, която може да се конкурира с френските конгломерати от гледна точка на размер, експертите считат, че италианската индустрия работи в по-близко сътрудничество.

По-младите поколения вероятно ще приемат предизвикателството на консолидацията в собствени ръце, смятат анализатори. Децата на основателите на Zegna, Cucinelli и базираната във Флоренция Ferragamo, както и Диего Делла Вале от Tod и Ремо Руфини от Moncler работят за модните марки, контролирани от техните семейства.

Често се смята, че Prada може да ръководи усилията за консолидация, тъй като е с най-голямата пазарна капитализация наред с Moncler. По наследникът Лоренцо Бартели каза на конференция, организирана от FT миналия месец: „Нека видим какво е останало за купуване, когато му дойде времето“.

Известна степен на консолидация вече е налице в една много важна област – веригите за доставка.

COVID пандемията ускори тенденцията, но редица италиански компании, както и френските им конкуренти интегрират вертикално веригите си за доставка, за да си осигурят най-добрите суровини и да ускорят производството.

Министърът на бизнеса и „произведено в Италия“ Адолфо Урсо публично заяви, че правителството ще бъде ръководено от „национални интереси“, когато оценява чуждестранните инвестиции в италиански компании. Но предишни правителства не включиха модната индустрия и нейните доставчици в списъка със стратегически сектори като технологиите, транспорта и телекомуникациите, където има право на вето върху чуждестранните инвестиции.

Държавни институции неотдавна се намесиха, за да подкрепят индустрията. Италианският Fondo Strategico Italiano, подкрепениян от държавата инвестиционен фонд, придоби например 40% от модна къща Missioni, известна с цветните си луксозни плетива, през 2018 г. за 70 млн. евро. Сега правителството обмисля идеята да създаде национален фонд за инвестиции в „Произведено в Италия“.

Но според критици местните инвестиции са ограничени и италианските компании и правителства нямат визия да направят това, което французите направиха, за да запазят знаковата си индустрия и историческите си местни модни марки.