Сенчестите страни на света на модата

Звукът от дрънчащи шевни машини, малки радиоприемници и викове прониква на гигантския пазар. Германският министър на труда Хубертус Хайл (Социалдемократическа партия на Германия) си проправя път между привидно безкраен лабиринт от тесни пътеки, маси, столове и планини от дрехи. Кантаманто е в столицата на Гана Акра - един от най-големите пазари за текстил втора употреба в света. Всяка седмица тук пристигат около 100 контейнера с около 15 млн. артикула, също и от Германия, както показват например излезлите от употреба екипи на ФК Байерн. Шивачите комбинират части от стари рокли Gucci с Adidas, Primark с Nike или деним с парчета от ризи, изработени от синтетични влакна.

От дълго време насам старите дрехи, особено от Европа, се шият по поръчка, боядисват се и се търгуват на пазара. Междувременно тук се озовават и много дрехи втора употреба от Китай и Америка. Бързата мода - т.е. евтините, бързо сменящи се дрехи - и събирането на стари дрехи от цял свят допринесоха за разрастването на пазара през последните години. Днес около 30 000 души работят на около 5000 сергии и се опитват да свържат двата края, най-вече без социално осигуряване или защита от изпусканите химикали, предава в свой репортаж от мястото DPA. 

Като под лупа тук може да се види обратната страна на повсеместната наличност на евтини дрехи. Но какво трябва да направят потребителите в Германия и Европа, за да предотвратят превръщането на старите дрехи в проблем и на други места?

Хайл, който до петък е на посещение в Западна Африка заедно с министъра на развитието Свеня Шулце, намира всичко тук за „впечатляващо", както казва той. Но доходите на хората са депресиращо ниски, пояснява германският министър. „Това е опасна работа. Когато има дъжд, химикалите се отмиват“. А често има и пожари. Но пазарът е и препитание за много хора. „Всеки се опитва да намери своята ниша", казва Регина Баурохсе, ръководител за Гана в Deutsche Gesellschaft für Internationale Zusammenarbeit (GIZ). А и в Гана почти няма вериги за дрехи като тези в Мюнхен, Дюселдорф или Берлин. Или дори София и Враца - пазарът предлага на широките маси от населението евтини и често оригинални и красиви дрехи.

За експерта по развиващите се пазари от Бон Фридел Хюц-Адамс от института Südwind изпращането на планините от стари дрехи от Европа в Западна Африка все пак е „разочароващо“. Според експерта още преди четвърт век текстилната промишленост е била смятана за движещата сила на индустриализацията на редица страни като Гана. Но под натиска на свободната търговия вносът на стари дрехи „ги заля като приливна вълна" от 90-те години на миналия век нататък, казва Хюц-Адамс. Днес отново има нарастващо местно производство на текстил, но в сравнение с огромните количества стари дрехи, това са минимални количества.

Коако Менса има малък магазин на пазара в Кантаманто. Когато 32-годишният мъж получи нови пратки с дрехи втора употреба, той ги разрязва. „След това сглобявам частите", казва той. Но много от тях са с дупки и вече са неизползваеми, когато пристигат на пазара. Изхвърляне? Текстилните отпадъци се изхвърлят, казва Коако Менса. Но голяма част от тях просто се отмиват от дъжда, допълва той.

На няколко километра от това място Бернард (представя се само с това име) може да ни каже какво означава това. 36-годишният мъж живее с петте си деца край морето, на малко повече от два километра от брега. Планини от боклуци се изхвърлят тук, по речните корита и лагуните. Освен текстил, има и много пластмаса. В миналото рибарите също хвърляли мрежи от брега, но това отдавна не е възможно заради боклука. Затова рибарите винаги трябва да излизат навътре с лодките си. Но, както разказва Бернар, те често вече не улавят достатъчно. „Боклукът също се озовава в мрежите“. 

Какво трябва да се направи? След обиколката на пазара в Кантаманто Хайл посочва, наред с другото, че правителството на Гана също носи отговорност. Той също така казва, че Германия също работи върху възможностите за развитие на страната. „Има и корпоративна отговорност“. 

Но може да се обърне повече внимание и на потреблението, казва министърът. „Отново ще се замисля малко повече за това какво купувам“. 

Хората в западните страни с големи или средни доходи също биха купили много неща, от които едва ли имат нужда. „А после всяка година си разчиствате гардероба и всичко се озовава тук". 

Хюц-Адамс от Бон казва, че потребителите не трябва просто да хвърлят старите си дрехи в следващия контейнер за дрехи. Голяма част от тях се сортират предварително промишлено, препращат се и след това се озовават в Западна Африка.

На пазара в Кантаманто благотворителната фондация OR се опитва да подобри ситуацията. Нейният съосновател Брансън Скинър има едно послание към потребителите. „Имаме нужда от ново отношение към собствените си дрехи", казва той. „Трябва отново да ги ценим повече и да не ги изхвърляме толкова бързо".