Седмицата на модата в Ню Йорк тъкмо приключи, а в понеделник Седмицата на климата ще започне в града. В пресечната точка на тези две годишни събития стои една неудобна истина: никой не е измислил как надеждно да съгласува климатичните цели с настоящия бизнес модел на модната индустрия, пише Bloomberg.
През последните години търговците на дребно обявиха множество мерки за устойчивост – практически всяка компания в индустрията има план или изготвя такъв за промяна на начина, по който произвежда продуктите, за да бъдат по-екологични, както и за удължаване на живота им. Тези инициативи доведоха до модерната дума „кръгов“ и са насочени към справяне с огромния отпечатък, който модата има върху климата. Според Организацията на обединените нации (ООН) индустрията отговаря за между 2% и 8% от глобалните въглеродни емисии.
Но там нещата стават неудобни. До този момент почти не се е обсъждало колко стоки трябва да произвежда една компания, за да постигне своите екологични цели. Вместо това изобилстват смелите стратегии, които да поддържат бизнеса в режим на експанзия.
„Много, много компании започват да разбират, че изпадат в ситуация, която изглежда нерешима“, твърди Елиза Нимцов, вицепрезидент по потребителските сектори и глобалното членство в консултантската компания за устойчивост BSR. „Концепцията за намаляване на растежа и алтернативните бизнес модели, или алтернативни модели за растеж, могат да бъдат думи, които карат хората да се чувстват неудобно“.
Да вземем H&M. Шведският търговец на дребно обеща да намали емисиите си с 56% до 2030 г. в сравнение с равнището им от 2019 г. Това е в допълнение към усилията на H&M да ограничи употребата на вода и пластмаса и към обещанието ѝ да използва повече рециклирани материали. Но дори и най-добрите материали не могат да противодействат на производствения обем от 3 млрд. дрехи годишно, или на очакванията на инвеститорите за надмощие над конкурентите в бързата мода. Възможно ли е целите за климата да бъдат отделени от този вид стратегия?
Много учени, работещи с BSR, изглежда не смятат така. „Учените обикновено биха казали, че отделянето всъщност не е възможно, или може да е възможно за емисиите, но не и за използваните ресурси“, коментира Нимцов. „А дори и на теория да е възможно, е малко вероятно някога да се случи на практика“.
Някои компании се опитват. В луксозния сегмент Gucci успя да намали емисиите си с 15% спрямо нивата от 2019 г., докато същевременно увеличаваше продажбите си, пише Business of Fashion. Предлаганите алтернативни модели включват ограничаване на растежа, фокусиране върху по-малко артикули с по-високо качество и ограничаване на инвентара до щадящи климата опции, въпреки че не е ясно как тези подходи биха могли да бъдат развити с времето. Има и цели бизнеси, които изникват около препродажбата на всичко – от облекло до мебели, или отдаване под наем на стоки, за да се избегне напълно ново производство.
Развитието на бизнеса с препродажби, отдаване под наем, ремонтиране и преработване може да намали отпечатъка на модата върху климата с около една трета от необходимото, за да се запази целта от 1,5 градуса по Целзий, твърди Ellen MacArthur Foundation.
„Мисля, че хората, занимаващи се с устойчивост в модната сфера, говорят за слоновете в стаята на свръхпроизводството и свръхпотреблението от няколко години насам“, коментира Нимцов, допълвайки, че компаниите поне започват да се включват в дискусиите. „Все още търсим правилните модели, които да ни водят“.
13:19 | 17.09.22 г.
