Домакинството на голямо спортно събитие вече не е толкова привлекателно

Битката за домакинството на най-гледаното спортно събитие в света приключи преди да е започнала. Световното първенство по футбол през 2034 г. ще се проведе в Саудитска Арабия, след като кандидатура на Рияд нямаше конкурент. Испания, Португалия и Мароко пък спечелиха съвместно домакинство на турнира през 2030 г., след като не получиха съперничещи оферти, пише спортният редактор на Financial Times Джош Ноубъл.

Тенденцията за „назначаване“ на домакинствата - която Международният олимпийски комитет (МОК) прие като политика през 2019 г. - става все по-масова в световния спорт. Съвместната кандидатура на Обединеното кралство и Ирландия за Европейското по футбол през 2028 г. спечели победата в надбягване с един кон, а тази на Турция и Италия ще приеме първенството през 2032 г. Ръгбито избра САЩ за домакин на Световните купи за мъже и жени, които ще се проведат съответно през 2031 г. и 2033 г.

Не винаги е било така - състезанията за домакинство на водещите спортни събития някога бяха ожесточени. Британски кралски особи, американски президенти и френски футболни звезди кръстосваха земното кълбо, ласкаейки официални лица и говорейки за пищните храмове на физическата мощ, които ще бъдат построени - на голяма цена за данъкоплатеца - ако страната им получи одобрение.

Но тъй като разходите за домакинство скочиха, някогашното шумно джамборе на лобирането се превърна в нещо повече като кардиналски съвет за избор на папа, в който служители сключват сделки зад затворени врати и представят резултата в мъгла от бял дим. Кандидатурата на Саудитска Арабия за 2034 г. последва поредица от резки промени в процеса на кандидатстване от управляващия орган на ФИФА, които изхвърлиха всички сериозни съперници, преди те да имат възможност да помислят, пише Джош Ноубъл.

Андрю Зимбалист, автор на „Икономическият хазарт зад домакинството на Олимпиада и Световно“, вижда зад превръщането на отворения процес на наддаване във вътрешно назначение упражнение за запазване репутацията на федерациите, които искат да прикрият намаляващия интерес към домакинство. „Пазарните условия се влошиха“, казва той. „Те не получават офертите, които имаха преди.“

Всъщност самото бъдеще на Игрите на Британската общност е под сериозно съмнение, след като австралийският щат Виктория отмени плана си за организиране на следващото издание, а други потенциални домакини отказаха да кандидатстват. Световните първенства по футбол и Летните олимпийски игри са скъпо струващи събития, особено когато е необходим основен ремонт на инфраструктурата. Рио де Жанейро похарчи повече от 13 милиарда долара за домакинството на олимпиадата през 2016 г. и се нуждаеше от правителствена помощ от 895 милиона долара, за да стигне до финалната линия. През 2006 г. данъкоплатците от Монреал най-накрая изплатиха дълга, натрупан от домакинството на игрите цели три десетилетия по-рано.

Футболните турнири са засегнати от растящи разходи, тъй като федерациите настояват да се добавят повече отбори, за да могат да продават допълнителни мачове на телевизионните оператори. Световното първенство през 2026 г. ще се състои от общо 104 мача, в сравнение с 64 в Катар през 2022 г., тъй като броят на участниците скача от 32 на 48. УЕФА, ръководният орган на европейския футбол, реши да направи нещо подобно с Европейското. Повечето страни просто нямат съоръженията да приютят толкова много отбори и техните фенове в продължение на седмици, да не говорим за организирането на мачовете.

Тъй като либералните демокрации бяха по-малко склонни да плащат сметката, през последните години федерациите погледнаха към автократични режими като Русия, Китай и държави от Персийския залив като Катар и Саудитска Арабия. Но Зимбалист твърди, че тези им решения са създали порочен кръг, който допълнително свива набора от потенциални кандидати: „Защо бихте искали да сте в един клуб със Саудитска Арабия или Русия на Путин?“

Радикалното решение на Зимбалист е да се изберат постоянни домакини, които разполагат с всички съоръжения, слагайки край на скъпите нерентабилни инфраструктурни проекти. Лос Анджелис, който ще бъде домакин на Летните олимпийски игри през 2028 г., успя да излезе на печалба при предишното си домакинство през 1984 г. (бойкотирано от соцлагера – бел. ред.) и се надява да го направи отново чрез ограничаване на разходите. В крайна сметка, на кого му трябва ново олимпийско село, когато кампусът на Калифорнийския университет стои празен през юли? Защо да харчите милиони за нов център за каяк в щата, когато има добър такъв в Оклахома?

Избирането на домакин е най-важното решение, пред което са изправени повечето федерации, така че по-строгият контрол има търговски смисъл. Но преминаването към сключване на тези сделки при закрити врати няма да направи много за подобряване репутацията на спортната индустрия, която не се слави с прозрачност и отчетност, завършва Ноубъл.