Как следващите собственици на Челси могат да печелят от футбол?

Могат ли американските пари, опитващи се да купят английския футболен клуб Челси от санкционирания руски олигарх Роман Абрамович, да очакват да спечелят финансова възвръщаемост? Няма много лостове, които да дръпнете, за да подобрите рентабилността на този отбор - но може би все пак наличните са достатъчни, пише в коментар за Bloomberg Крис Хюз.

Европейските футболни отбори са рискова инвестиция. Клубовете натоварват финансите си, наддавайки за най-добрите играчи, като се има предвид връзката между разходите и успеха на терена. За разлика от спорта в САЩ, лошият сезон може да доведе до рязко намаляване на приходите от телевизионни права. В дългосрочен план ръководителите на клубовете са загрижени, че феновете, залята от разнообразни социални платформи, ще предпочетат да гледат само фрагменти с най-интересните моменти от дадена среща вместо целия 90-минутен мач.

Част от този натиск се смекчава от правилата за „финансов феърплей“, които изглежда ще бъдат преразгледани, като се очаква регулаторите да въведат нови горни граници на заплатите и трансферните такси. Но все още има вероятност на клубовете да им бъде разрешено да генерират загуби, субсидирани от собствениците си до определен момент. Остава да видим дали това ще се превърне в съществена спирачка за разходите, изтъква Хюз.

Chelsea FC Plc, юридическото лице, което притежава едноименния клуб, стадиона и свързаните с него дейности, идва с марка и витрина с трофеи, запълнена до голяма степен преди настъпването на финансовите ограничения. Клубът е натрупал дългове към Абрамович в размер на 1,5 млрд. паунда за 19 години, за които последният казва, че няма да търси разплащане. Челси постигна нетна печалба през три от последните си пет фискални години, като пикът беше 62 млн. паунда през 2017-2018 г. Бизнес предизвикателството е да се печели повече и постоянно.

Приходите за клуба достигат 450 млн. паунда през 2018-2019 г., фискалната година преди появата на пандемията от коронавирус и това е може би разумна база. През този сезон Челси спечели по-малко доходоносната Лига Европа. Но годишните разходи в момента възлизат на приблизително 590 млн. паунда. Основният фактор тук е покупката и продажбата на играчи. Сумата зависи от пазарните условия, както и от представянето на даден играч.

Спортен клуб с милиардер зад гърба, поемащ загубите му, не е подложен на същия натиск като отборите със собственици, ориентирани към печалбата, преследващи всеки последен долар приход и даващи приоритет на съотношението цена/качество, когато купуват играчи. Прилагането на тази мярка към Челси ще започне с разширяване на търговските дейности, включително спонсорството и мърчандайзинга, посочва Хюз.

Една от възможностите би била да се лицензира марката Chelsea за по-широка гама от продукти на дребно, както прави Manchester United Plc със своите „официални“ слънчеви очила. Друга възможност представлява осигуряването на приходи от видео съдържание на абонаментни цифрови платформи, което Ливърпул прави. Почти половината от приходите на Манчестър Юнайтед идват от търговски дейности през последните пет години, около една трета от телевизионни права, според данни на Deloitte.

Реконструкцията на стадион "Стамфорд Бридж" в Челси ще увеличи капацитета му с повече от 40% до около 60 000 места, същото като "Емирейтс" на Arsenal Football Club Plc. Постъпленията от продажбата на билети, които достигат средно около 70 млн. паунда преди пандемията, могат да се повишат, ако се приеме, че разширеното съоръжение може да приюти и по-доходоносни зрители във ВИП ложите.

Приходите на Арсенал от мачовете възлизат на 96 млн. паунда през 2018/2019, според Deloitte. Обсъжданата инвестиция от 1 млрд. паунда за стадиона на Челси, ще трябва да бъде добавена към сметките на всички разходи на новия собственик.

Какво ще кажете за намаляване разходите за отбора? Челси успя да привлече редица футболни звезди, отчасти като продаде шепа таланти от местната школа. Остава проблем и размерът на заплатите. Конкурентните клубове изглеждат по-добри в търсенето на таланти за по-малко пари, инвестирайки допълнително в тяхното „шлифоване“.

Ако Челси успее да намери баланс между приходите и разходите, за да поддържа стабилен отбор, който печели трофеи, плащайки същевременно дивиденти на собствениците си, нещата, може би, не изглеждат толкова лоши.

Финансово дисциплинираният купувач трябва да повярва, че това е възможно, като се има предвид, че наддаването за закупуване на клуба според медиите ще достигне 2,5 млрд. паунда.

По-сложният въпрос е колко често новият собственик ще иска да печели титли. Един по-комерсиално ориентиран Челси би могъл да намали цената на своя състав от футболисти и да приеме стратегията да се класира по-рядко за европейските турнири и да ограничи разходите. Това може да го направи по-надежден актив за инвеститорите - но по-малко вълнуващ за феновете, заключва Хюз.