Дейвид Силба: Апетитът за музика на живо е много силен

Дейвид Силба е „търсач“ за таланти на един от най-големите музикални фестивали в света – Summerfest в Милуоки, Уисконсин. Фестивалът всяка година събира над 800 артисти от всички жанрове. Силба продуцира и Emerging Artists Series за същия форум. Занимавал се е и със звуково брандиране – създаването на персонализирана музика за спортни отбори, събития и марки.

Той курира музикалната библиотека SXSW за APM Music, предоставяйки на независими артисти възможности за „синхронизация“ на музика за филми, телевизия, реклама и игри. В продължение на осем години Силба е работил и като консултант, връзка с артистите за китарите Gibson. Той е и бивш член и вицепрезидент с право на глас на борда на Чикагския клон на The Recording Academy (GRAMMY). В момента той е в борда на директорите на Sing Me A Story и в консултативния съвет на FestForums.

Дейвид Силба е и един от лекторите на Spike Bulgarian Music Showcase 2024 – музикална конференция, която ще събере над 220 участници от над 20 държави в Пловдив между 23 и 25 май. По време на събитието 30 групи и изпълнители ще свирят на 5 различни сцени в града. Силба разказва пред Investor.bg за работата си и за новите тенденции в музикалната индустрия. 

- Ако трябва да обясните на дете какво представлява работата ви, как бихте я описали?

- Намирам музика, каквато ми харесва, и мисля, че би харесала и на други хора, и в зависимост от техния график и нашия график, предлагам да ги включа в нашия фестивал. Работата ми е свързана с много слушане.

- Как група (или изпълнител) може да привлече вниманието ви?

- Трябва да бъде професионалист с добър електронен прескит, добър уебсайт, но най-важната част е музиката. Ако музиката е добре написана, добре изпълнена и имам шанса да видя [групата] на живо или да видя видео на тяхно изпълнение с високо качество, това може да ми каже доста.

- Предполагам, работите основно с американски групи или изпълнители?

- Не изцяло. Имаме [в програмата си] някои от големите международни изпълнители, но тъй като ходя на много различни музикални форуми в различни държави, имам възможност да видя изпълнители от различни страни, да поканя артисти от Швеция, от Индия, от Тайван, от Германия, Исландия, Шотландия, от южноамериканските държави – навсякъде по света. 

Харесва ми да насърчавам културния обмен, като не само давам възможност на изпълнителите да се запознаят с нашия фестивал, но и давам на нашата публика шанс да се запознае с музика от цял свят.

- Има ли езикова бариера за музикантите от по-малките държави? По-големи шансове ли има изпълнител да стигне до международната сцена, ако пише музиката си на английски?

- Мисля, че това може би става по-малко важно от преди. Със сигурност е полезно, ако можеш да пееш на английски, защото това е език, който се разбира в различни държави, преподава се в почти всяка страна по света. Преодолява се езиковата бариера, ако щете, но не обезкуражавам хората да пеят на собствения си език. А ако могат да смесят езиците, така че да има по малко и от двата? Получава се добре. Имам музиканти от Индия, които правят точно това. Искам артистите да се чувстват удобно да бъдат артисти, не да се чувстват ограничени. Но да пеят на английски определено помага.

- Забелязвате ли някаква промяна в жанровете, с които музикантите избират да работят в последните години, има ли изместване?

- Има много повече смесване на жанровете. Има колаборации между хип-хоп и кънтри, кънтри с рок музиканти, музиканти, които неочаквано отиват на турне заедно. Със сигурност в последните 5, дори 10 години хората просто експериментират в смесването на жанровете. Много повече електронна денс музика се инкорпорира от други музиканти – барабани, перкусии, танцьори, не е само човека с пулта. Кръстосването на жанровете се случва от много отдавна, особено между хип-хопа и рока.

- Има ли тенденция, която намирате особено вълнуваща днес?

- Мисля, че смесването на електроника и рок музика. Създаването на по-сложна електронна денс музика, в която има живо изпълнение, я прави по-интересна от просто това да има куп мигащи светлини, екрани и конфети. Да има реално музикално изкуство. Не искам да отвличам вниманието от електронните музиканти и диджеите, от майсторството в тяхната музика, но за мен е по-интересно, когато на сцената има група от хора, които правят нещо заедно, отколкото, когато на сцената има само един човек зад пулт.

Например американското електронно дуо Sofi Tukker. Те са млад джентълмен и млада дама, които си сътрудничат, пишат заедно, но са вкарали и банда, имат и танцьори и това, което правят, е много увлекателно, много интересно.

- Наблюдавате ли промяна в отношението на публиката след COVID-19? По-нетърпеливи ли са хората да посетят концерт, или точно обратното – станали са по-предпазливи?

- Бяха необходими няколко години за възстановяване. В началото хората бяха много предпазливи. Фестивалът ни не се състоя през 2020 г. Успяхме да го проведем през 2021 г., но хората трябваше да са напълно ваксинирани, да докажат с тестове, че са здрави. Всички зад кулисите трябваше да носят маски, но въпреки това успя да се състои. Хората бяха нетърпеливи да излязат, защото бяха стояли затворени толкова дълго.

След това през 2022 г. нещата бяха малко по-нормални, но все още – с предпазливост. През 2023 г. усещането на фестивала беше като в периода преди COVID-19 и данните за броя на посетителите го доказват. Беше сякаш сме обратно в нормалната форма и вярваме, че и през 2024 г. ще е така, апетитът за музика на живо е много силен.

- Какви качества трябва да притежават група или изпълнител, за да станат международно известни?

- Със сигурност е по-лесно да стигнеш до международна сцена, ако не се налага да прекосяваш океана – с всички държави, които си имате в Европа. Изпълнителите имат странстващ дух. Пътуванията си вървят с работата, със занаята. Мисля, че винаги е въпрос на качество – качеството на музиката, качеството на текста, качеството на изпълнението. Има отлични изпълнители навсякъде по света. Наистина всичко опира до качеството и професионализма.

- Как събития като Spike помагат на музиканти и музикални мениджъри да намерят мястото си на пазара?

- Конференции като Spike събират професионалисти от всички краища на света да споделят своя опит, и то във всички сфери – организатори на фестивали, представители на клубове, мениджъри, агенти, пиари, звукозаписни компании. За младите мениджъри и банди, разбира се, както и за хората, които искат да са част от бизнеса – обичат музиката и искат да научат повече за това как да навлязат, това е чудесен начин за изграждане на връзки. Полезно е не само за новите изпълнители, но и за установените професионалисти, които могат да създадат контакти, да си споделят информация, да открият нова музика.

- Ако трябва да дадете съвет например на изгряваща българска банда как да достигне до международна публика, какъв би бил той?

Да увеличат турнетата си. Изглежда по-лесно за вас, защото имате по-лесен достъп до други държави, с които сте свързани. Можете да пътувате свободно в Европа. Да разширят базата си от турнета в Европа ми се струва смислено, защото [пътуването до САЩ] е много скъпо, а американското правителство прави и много трудно за международни артисти да дойдат в страната, основно – защото работните визи са толкова скъпи. Трябва или да можете да направите турне, което да покрие разходите не само за пътуването, но и за визите, или да се възползвате от музикални конференции в САЩ.

Същото е и в Европа. Има много конференции и те са важна мрежа, от която да се възползвате. Посещавайки ги, вероятно ще общувате и с хора, пътували до САЩ, до Канада, и ще може да получите съвет от тях. Така бихте могли да си намерите и агент, да се срещнете и с някой, който подготвя турнета по света.