Експортен офис за българска музика ще подпомага музикалния сектор

Езиковата бариера и малкият пазар са част от предизвикателствата, които българската музикална индустрия среща по пътя си към международната сцена. За преодоляването им би помогнало създаването на български музикален експортен офис, който да служи като точка за информация, менторство и подпомагане, обясни пред Investor.bg изпълнителният директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Петя Точарова.

На 17 октомври асоциацията организира семинар на тема „Музикален експорт: Европейски опит и български перспективи“, в който се включиха както чуждестранни експерти, така и представители на музикалната индустрия и институциите у нас. Участниците се обединиха около идеята за създаването на структура, която да подпомага износа на българска музика.

Институциите ще подкрепят музикалния сектор, ако той изготви конкретен проект за създаване на такава структура, обясни Точарова. Тя посочи, че в България засега тя не съществува, докато в някои държави освен националните центрове за подпомагане на музикалната индустрия, има и регионални офиси.

Към момента българските изпълнители достигат до международната сцена сами, чрез собствени усилия и отделни финансирания. Точарова даде пример с програма „Мобилност“ на НФ „Култура“, която дава възможност за подпомагане при посещение на музикален фестивал например. Няма обаче единен център, който да предоставя на музикалния бранш информация и подкрепа, както и обмен на идеи.

Индустрия с добавена стойност

„Ако има износ и успехи в сектора ни, то е въпреки, а не защото има помощ“, каза Точарова и посочи, че в сферата към момента се работи „на парче“, без ясно структурирана политика за подпомагане на музикалната индустрия. Точарова отбеляза, че културните индустрии имат немалък принос в икономиката, но имат и друга добавена стойност. „Експортът неминуемо е свързан и с популяризиране на културата в чужбина, и с това, което наричаме културна дипломация“, каза още тя.

„Голяма част от пазарите в Европа, както и нашият, са по-малки, и езиците са по-неизвестни, не особено популярни, когато става дума за музика и в този смисъл трудно се прави крачката, за да се стигне навън. Само талантът не достига“, каза Петя Точарова и подчерта нуждата от подкрепа – съмишленици, допълнителни умения, експертен капацитет. 

„Ако един артист не пътува, ако не може да види какво правят другите, да обменя опит със себеподобни, с хора от музикалните среди от другите държави, ако не може да премери своето ниво с това на другите, да види тенденциите, къде може да подобри работата и творчеството си, то става много по-трудно“, каза още тя.

Точарова посочи, че в почти всички европейски държави са създадени подобен тип структури, които да подпомагат целия сектор – чрез повишаване на капацитета, обучение и менторски схеми. „В много държави се работи и с музикалните компании за създаване на експортни стратегии, защото не можеш да изнасяш, ако не познаваш един пазар“, каза тя и допълни, че експортните офиси подпомагат и разработката на маркетингови планове за разпространение на записаната музика и за проучвания на съответните пазари.

„Извън това голяма част от офисите също предоставят някакво малко грантово финансиране. Не става дума за огромни проекти и огромни суми, а за помощ, било то за обучителни визити в чужбина, или за принос към разноските за участие в даден фестивал, или суми, които могат да се използват за създаване на музикални щандове на големи музикални изложения, на които да присъства секторът“, каза още тя.

Тя посочи, че мисията на експортните центрове за всички държави е еднаква – да подпомогне музикалния сектор. Предстои да се изясни какви ще са конкретните цели на българския: дали приоритет ще бъдат подсилване на капацитета и менторството, дали ще има грантови схеми. 

Финансиране

Тепърва предстои да се реши как може този център да се установи юридически спрямо законодателството на страната, така че да има едновременно държавна подкрепа, но и ангажираност на сектора. Проучване на Европейската мрежа на музикалните експортни офиси (EMEE), публикувано тази година, показва, че в най-честия случай тези центрове работят предимно с публично финансиране (63,5% от общата сума), в което се включват средства от държавни институции и общински фондове. Останалата част от средствата за функционирането им, са от европейски фондове, организации за колективно управление на права и частни фондове. Подобен модел ще се търси и тук.

„Около това се обединиха хората в рамките на цялата дискусия, особено към края на българската част, на втората част. Нещо, което да има такъв характер, че да бъде ангажиран и секторът, но в същото време да бъде на една ръка разстояние от Министерство на културата и Министерство на външните работи, без да е тяхна структура, защото това може да пропусне целта. Ако пък се организираме само от сектора, но без подкрепа по отношение на културни политики, също няма да оцелее [този офис]“, обясни тя.

Точарова обобщи и наблюденията си върху индустрията в България. „Никъде няма абсолютно обединение, навсякъде има трудност да се погледне извън личния, конкретен, индивидуален интерес, за да се види общият интерес и къде отделните ни индивидуални интереси се пресичат. Много се радваме обаче, че секторът се обедини около тази идея. Отделно институциите напълно подкрепиха инициативата“, каза още изпълнителният директор на БАМП.

„Както каза нашият колега от Естония Вирго Силамаа, това е поколенчески проект – тръгваш да го правиш днес, а резултати ще видиш не по-рано от три-четири години. Първо капацитетът на самата структура трябва да се изгради, да се хармонизира начинът, по който ще работи, как ще работи с различните гилдии и какви са техните приоритети“, каза още Точарова.