Системи за устойчивост на бъдещето - как Япония преобръща представите за безопасност в строителството?

Какво си мислим, когато чуем “сгради на бъдещето”? Може би масивни небостъргачи с бляскави светлини, нестандартни форми и ярки цветове? Визията за подобна модернистична сграда веднага започва да се разгръща в представите ни. Но днес имаме възможност да разпознаваме и друг футуристичен белег на модерното строителство - системите за безопасност. Иновациите, прилагани в японската архитектура, позволяват на небостъргачите да устояват дори на земетресения с магнитуд над 7.0 по Рихтер. Затова си заслужава да надникнем в похватите, използвани от Страната на изгряващото слънце, които оформят днешния свят в посока устойчивост от бъдещето.

Нива на устойчивост

Всички сгради в Япония трябва да бъдат устойчиви на земетресения, тъй като природните явления са сравнително често срещани в така наречения Тихоокеански огнен пръстен. Затова в страната са установени две нива на устойчивост в строителството. Първото е за земетресения с по-малка сила, от които е неприемливо да възниква нужда от ремонти. Сградите трябва да са толкова добре построени, че да остават непокътнати от трусове. Второто ниво е свързано с по-мащабните земетресения, които са и по-редки. Пример за това е голямото земетресение в Канто с магнитуд от 7.9 по Рихтер през 1923 г. В този случай фокусът не е толкова върху опазването на сградата, а на човешкия живот. Затова всякакви щети, които не застрашават живота, са допустими.

Шинбашира

Всъщност се смята, че иновациите в строителството се основават на простата идея, че гъвкавостта спомага за дълготрайност на структурата. Този принцип предполага, че вместо да се противопоставят на природното движение, сградите могат също да се движат. Традиционната японска архитектура до голяма степен дължи устойчивостта си на техниката “шинбашира”. Японските пагоди разполагат с гъвкава централна колона, която стабилизира конструкцията - именно това е шинбашира. Способността за огъване се грижи за противодействието на силата на трусовете, като увеличава шансовете за съхраняване на структурата. Тази техника се използва от архитекти от поне 1400 години и е основна причина за опазването на множество традиционни пагоди.

Kazamidori

Строителната компания Takenaka разработва софтуера с изкуствен интелект Kazamidori, който служи за симулация на тайфуни. Той спомага за проектирането на устойчиви конструкции, като изчислява силата на вятъра, въздействието му, вибрациите на сградите при вятър и т.н. Докато предишните подобни тестове изискват вятърен тунел и отнемат близо 3 месеца, то софтуерът Kazamidori осъществява този процес за 2-3 дни, а инженерите от Takenaka дори правят опити да намалят това време на половин ден. Kazamidori вече е участвал в проектирането на редица хотели, жилищни сгради и комплекси.

Плет от въглеродни влакна и шахматни системи

Един от най-известните японски архитекти - Кенго Кума, си партнира с текстилната компания Komatsu Matere, за да създаде завеса от преплетени въглеродни влакна, с която подобно на палатка покрива сградата. Завесата от термопластични влакна е гъвкава, но достатъчно стабилна, за да овладее влиянието на потенциален земетръс върху конструкцията. Тази техника се прилага и върху други сгради, като самият Кенго Кума обяснява, че дизайнът е най-добрият начин да се намери решение за живот със земетресенията, вместо да се мисли за борба срещу тях.

С мисъл за бъдещето във всеки аспект

Япония прилага тези и още много системи за безопасност на сградите си, включително сеизмични демпфери, които потискат вибрациите и разсейват енергията на земетръсните вълни. Но мисълта за бъдещето не спира дотук. Тя се забелязва и в автомобилната им индустрия със сензорите и системите за намаляване на ПТП на Toyota, Mazda и Nissan. Друг пример са тактилните павета за незрящи, които индикират препятствията на пътя за пешеходците. Така те са предпазени, но и окуражени да се движат.

Японският стремеж към по-устойчиво бъдеще се вижда и в инициативите за намаляване на вредни навици като тютюнопушенето и консумацията на алкохол. Неслучайно, преди 10 години "Филип Морис Интернешънъл" избират именно в Япония да бъде представена за първи път пред света бездимната алтернатива IQOS - системата за нагряване на тютюн, с която компанията прави първата сериозна стъпка към реализиране на визията си за бъдеще без дим. А най-голямата японска пивоварна Asahi все повече набляга на нискоалкохолните и безалкохолните си продукти. Всичко това подчертава не само технологичния напредък на Япония, но и стремежа към съхраняване и подобряване на качеството на живот.

Осъзнавайки силата на природата, японците се стремят към решения, които да им помогнат да живеят в нейния ритъм, а не да се бунтуват срещу нея. Този принцип ги води по пътя на устойчивата адаптация към условията на бъдещето.