Световната столица на шлифоването на диаманти усеща последиците от войната в Украйна

Никундж Танк, работник в световната столица на шлифоването на диаманти Сурат в Западна Индия, бил отчаян, откакто загубил работата си през май, предава ВВС.

Заводът, в който работел от седем години, имал финансови затруднения и затворил, като оставил него и още над десет души без работа.

Танк бил единственият работещ член на семейството си, той издържал родителите си, съпругата и дъщеря си и нямал спестявания.„Не можеше да си намери работа и не успя да понесе загубата, предприе крайната стъпка“, казва пенсионираният му баща Даянти Танк. Синът му починал след опит за самоубийство през август.

Последните няколко години са тежки за изпадналата в рецесия диамантена индустрия в Индия. Сурат, в щата Гуджарат, шлифова 90% от диамантите в света в над 5000 завода, в които работят над 800 хил. души. Градът разполага с 15 големи завода за шлифоване с годишен оборот от над 100 млн. долара.

Износът на Индия на шлифовани камъни намаля от 23 млрд. долара през 2022 г. на 16 млрд. долара през 2023 г. и се очаква да спадне още до 12 млрд. долара през 2024 г.

Цената на шлифованите диаманти е намаляла с 27% през 2023 г. заради по-слабото търсене и свръхпредлагането, казват анализатори. Махеш Вирани от Star Gems обяснява, че свръхпредлагане настъпва, защото заводите за шлифоване са продължили да работят въпреки ограниченото търсене, за да поддържат дейностите си, а това в крайна сметка е увеличило загубите им.

Държавният Съюз на работниците в областта на диамантите, представляващ работниците, които се занимават със шлифоване, коментира пред ВВС, че над 30 хил. са загубили работата си само през последните шест месеца заради забавянето.

Съюзът съобщава, че въз основа на събрани данни от семействата на жертвите, полицейски документи и съобщения в медиите, 65 работници са се самоубили в щата през последната година и половина заради забавянето. ВВС не е могла да провери независимо тази цифра.

Експерти обясняват, че блокадите заради Covid-19, войната между Русия и Украйна и на Израел в Газа и намаляващото търсене на ключови пазари са се отразили негативно на диамантената индустрия в Индия.

„Бизнесът с шлифовани диаманти намаля с над 25%-30% заради световната рецесия“, казва Валабх Лахани, президент на водещия производител Kiran Gems.

Индия внася 30% от суровите си диаманти от руски мини, които сега са под западни санкции заради войната, след което ги шлифова и ги продава предимно на западните пазари.

През март ЕС и страните от Г-7 наложиха нова забрана на вноса от Русия на нешлифовани диаманти, включително на шлифованите в Индия и продавани на Запад чрез трети страни.

След новата забрана Индия изрази публично притеснение, като министърът на външните работи С. Джаишанкар заяви през април, че подобни мерки вредят повече на хората надолу по снабдителната верига, отколкото на Русия, тъй като производителите обикновено намират алтернативни пътища.

Търговците в Сурат са съгласни. „Индия е в долния край на веригата за доставки на диамантената индустрия. Страната е силно зависима от световния пазар, както за суровини, така и за крайните продажби“, казва износителят Кирти Шах.

Освен това забавянето на икономиката в страните от Г-7 и ОАЕ и Белгия, ключови износни дестинации на Индия, засегнаха бизнеса.

Забавянето се дължи и на ръста на търсенето на лабораторни диаманти, по-евтина алтернатива на естествените, и на войната в Газа, тъй като камъните съставляват значителен дял от търговията на Индия с Израел.

„Диамантеният сектор в Сурат преминава през лоша фаза“, казва Кумар Канани, депутат от управляващата партия Бхаратия Джаната. Той допълва, че полицията разследва случаи на самоубийство, свързани със загуба на работното място.

„Правителството е готово да предостави цялата възможна помощ на шлифовчиците, търговците и бизнесмените“, отбелязва Канани. Но семействата на най-малко деветима работници, които неотдавна са отнели живота си, твърдят, че не са получили почти никаква помощ от правителството.

Повечето съкращения са били извършени в малки и средни предприятия, които обичайно наемат работници за проверка на качеството на суровите диаманти и за шлифоването и оформянето им.

По-големите играчи също са засегнати. Миналия месец Kiran Gems изпратила 50 хил. служители в 10-дневна отпуска, посочвайки забавянето на дейността като причина.

През юли Съюзът на работниците в областта на диамантите откри телефонна линия за предоставяне на помощ, която получила над 1600 позвънявания от шлифовчици, търсещи работа или финансова подкрепа.

Но други не могли да получат помощ навреме. 38-годишната Ваишали Пател загубила съпруга си Нитин преди две години. Заводът за шлифоване, в който той работел, съкратил повечето си служители заради липса на работа.

Консултантите и търговците също изпитват затруднения.

„Стоим без работа по цели дни. Едва стигаме до една продажба или покупка“, казва Дилип Соджитра, един от 5000-те консултанти в Сурат, които продават диаманти на клиенти, търговци и други консултанти.

Лабораторните диаманти, които преди време бяха силно търсени, поевтиняват от 300 на 78 долара на карат заради свръхпроизводство, което засяга пазара. Президентът на Асоциацията на консултантите в областта на диамантите в Сурат Нандлал Накрани смята, че положението ще се подобри, когато цените на суровите диаманти намалеят, а цените на шлифованите диаманти нараснат.

Въпреки забавянето някои се надяват, че индустрията ще се възстанови както след финансовата криза през 2008 г., която затвори хиляди заводи за шлифоване и остави хиляди хора без работа.

Соджитра казва, че предстоящите празници, включително Дивали, Коледа и Нова година, ще подкрепят бизнеса.

„И това ще мине“, отбелязва той.