Когато Русия нахлу в Украйна миналата година водката ѝ бързо беше премахната от рафтовете в цял свят. Това беше добра възможност за конкурентни украински марки да заемат мястото ѝ, пише ВВС.
Юрий Сорочинский казва, че той и колегата му са „изпълнени с огромна гордост“, че украинската им водка „Немироф“ продължава да отчита ръст на продажбите в цял свят.
„Радваме се и сме развълнувани, че нашата марка е призната в международен план“, допълва главният изпълнителен директор на компанията.
„И сме благодарни на клиентите си в чужбина, които избират „Немироф“ от солидарност с Украйна“, отбелязва той.
Водката обикновено не се появява на първите страници на вестниците. С годишни приходи от продажби в света от 46,6 млрд. долара това е повсеместен продукт, който любителите на алкохола в света прибавят към по-леки напитки, използват го като основа за коктейл или го изпиват на един дъх като „шот“.
Но миналата година водката неочаквано се оказа в светлината на прожекторите на международните медии след нашествието на Русия в Украйна.
Началото на конфликта предизвика бойкот от западни потребители, търговци на дребно и правителства и забрани на руската водка.
В същото време западните марки водка, които имат звучащи като руски имена, като гигантът в индустрията „Смирноф“, побързаха да отбележат, че не са от Русия. „Смирноф“ е собственост на британския гигант Diageo.
Националният произход на водката е едновременно силно оспорван и труден за определяне заради променящите се граници и страни през вековете. Но повечето историци на питиетата са съгласни, че днешна Полша, Русия и Украйна са историческата сърцевина на производството на водка.
Руската водка продължава да отсъства до голяма степен от рафтовете на магазините в света, затова малко известни до момента украински марки продължават да заемат тяхното място. Запазването на производството в разкъсваната от война страна, както може да се очаква не е лишено от трудности.
Веднага след нашествието на Русия „Немироф“ трябваше да затвори основната си дестилерия за един месец. Тя се намира в град Немирев, на около 250 км югозападно от столицата Киев.
Като повечето компании в Украйна и тя е пострадала впоследствие от прекъсването на тока заради руските нападения върху електропреносната инфраструктура. Въпреки това компанията отбелязва, че отчита голям ръст на износа, включително двукратно увеличаване на продажбите във Великобритания.
„Трогателно е, че хората подкрепят страната ни чрез решенията си за покупка“, казва Сорочинский.
Ръководителят на друга украинска марка водка Дима Деинега казва, че дестилерията му, която се намира в град Житомир, западно от Киев, „показва удивителна устойчивост“.
„Справихме се с артилерийския обстрел и прекъсването на тока и все още можем да произвеждаме и да изнасяме водка“, казва Деинега, чийто бранд се намира „Димас“.
От началото на конфликта той дава дял от печалбата на украински благотворителни организации.
„Глобалните продажби растяха последователно преди войната, но се увеличават значително, тъй като хората търсят начини да подкрепят Украйна чрез благотворителни инициативи, а също и да помогнат на украински продукти като цяло“, казва Деинега.
Катерина Велинга е израснала в Канада и е дъщеря на украински емигранти. През 2005 г. тя решила да се установи в Украйна и все повече се интересувала от украинската водка. До такава степен, че със съпруга ѝ купили стара дестилерия и създали марката „Жиркова“ през 2005 г.
След нашествието на Русия дестилерията трябвало да затвори. За да запази известно производство, Велинга решила да започне да използва втора дестилерия, този път на над 7000 км разстояние в Онтарио.
Канадската марка на компанията, наречен „Жиркова Юнити“, дава всичката си печалба на украински благотворителни организации. Производството на „Юнити“ е продължило в Канада, въпреки че основната дестилерия на компанията в украинския град Золотоноша, южно от Киев, отново отвори врати през септември.
Коментирайки преместването в Канада, Велинга казва, че „необходимостта беше майката на изобретателността“. „Нашият народ в Украйна ни насърчи да продължим да се борим, да бъдем устойчиви, да намерим начин да оцелеем, тъй като това беше единственият начин да помогнем на Украйна“, отбелязва тя.
„Решихме да оцелеем и украинците ни насърчиха да продължаваме напред“, допълва Велинга.
Но всички видове водка ли имат еднакъв вкус? „Съвсем не!“, казва Тони Абу Ганим, експерт по водката в САЩ.
„Всичко, което трябва да направите, е да наредите шест вида водка, произведени от различни суровини и идващи от различни части на света, за да разберете много бързо, че не всички видове водка са едни и същи!“, отбелязва той.
В Полша, Русия и Украйна, сърцето на т. нар. „водка пояс“, водката по традиция се пие чиста.
И макар че произходът на напитката е силно оспорван, Полша има най-строгите законови правила за управление на производството на водка. Полската водка може да се произвежда само от пшеница, ръж, овес, картофи или тритикале (хибрид между пшеница и ръж), вода и мая.
Това е в контраст с водката от останалата част от света, в която може да се използват царевица, ориз, захар, гроздов сок и дори мляко плюс редица други съставки или добавки.
„Водката не е напитка без вкус“, казва Мариуш Дампч от Полския музей на водката във Варшава. „Това е западно мислене. При полската водка най-важното е почвата, водата, климатът и човешкият елемент“, допълва той.
Велинга добавя, че много видове водка от новия свят, който според нея включва всички страни извън историческата сърцевина на напитката, не трябва да използват това име.
„Можете да усетите разликата между истинската водка, произведена от зърно или картофи, и евтини заместители като царевица, захар, захарно цвекло, ориз и сорго“, казва тя. „По-новите видове водка се придържат към модерното погрешно понятие, че водката трябва да бъде изцяло без вкус и неутрална, което далеч не е вярно“, допълва Велинга.
„Неуловимата, но важна сложност и характер на най-добрите видове водка в света го доказва“, отбелязва още тя.