Млад барман в претъпкан бар в Лондон не смогва да сипва текила достатъчно бързо. Шотове. Маргарити. Паломи. От време на време някой Текила Сънрайз. „Определено текилата ни свършва всеки уикенд“, казва той пред репортер на Ройтерс, докато бърза да утолява жаждата на клиентите си.
Текилата, кралят на мексиканските алкохолни напитки, навлиза все по-стремително в Европа. Обемът на износа на текила от Мексико за Испания е скочил с 90% миналата година, за Франция - със 73%, за Великобритания - с 68%, а за Германия - с 60%, изпреварвайки растежа на общия световен износ от 23%, сочат данни на мексиканския Регулаторен съвет за текилата.
Текилата - фаворит в Северна Америка - е далеч от това да срине историческото господство на водката, уискито, рома и джина в Европа. Тя обаче се налага все повече и е алкохолната напитка с най-бързо растящи продажби в региона, сочат данни на търговеца Proximo Spirits, който е дистрибутор на марката текила Jose Cuervo.
Има обаче един проблем. Търсенето в Европа задълбочава недостига на агаве, бодливото растение от мексиканския щат Халиско, което се използва за производството на текила.
Цената на агавето е била около 5-7 мексикански песо (50-70 стотинки) за килограм през по-голямата част от последните две десетилетия, но се покачва през последните години и достига 31 песо в края на 2022 г., според анализаторската компания Bernstein.
Текущата прогноза за края на 2023 г. е 28 песо, въпреки че анализаторът на Bernstein Тревър Стърлинг предупреждава, че търсенето е „продължило да изненадва с растежа си“. „Това е въпрос на търсене и предлагане“, казва той. „Има огромен недостиг на агаве в производството на текила.“
Така и цените на текилата скочиха. Европейците са купували с близо 16% по-скъпо текилата през декември в сравнение с година по-рано, докато за същия период цените на уискито са се повишили с 6%, а на водката - с 5% по данни на NielsenIQ. Цените на джина са останали същите.
В допълнение към това, потокът от висококачествена текила от 100% агаве към Европа, която трябва да бъде бутилирана в Мексико, също е прекъсван от хаоса във веригата на доставки заради COVID-19.
„Растението е скъпо, както и доставката му дотук от Мексико“, коментира Робин Евънс, управител на Hacha agaveria, текила бар в Лондон. Клиентите плащат с около 50 пенса (1,1 лв.), или с над 10%, повече за 1 шот текила, отколкото биха платили преди година, допълва тя. „Определено има увеличение на текилата, с която потребителите са запознати. Забелязвам повече маркетинг... от нови марки, които искат да навлязат, както и от по-големите марки, които са тук от известно време.“
Гигантът в производство на алкохол Diageo, който не публикува резултатите си за Европа отделно, заяви миналия месец, че обемът на продажбите на текила в световен мащаб е нараснал с 15% през втората половина на 2022 г., изпреварвайки силно общите продажби на алкохолни напитки, които са се повишили с 3%.
Мексиканската алкохолна напитка представлява 11% от отчетените нетни продажби, като тези на Don Julio - чиято цена варира широко между 50 и 250 долара за бутилка - нарастват с 26%, а на Casamigos - с 29%.
Търсенето на текила в Европа не е някакъв внезапен пробив през 2022 г., обясняват играчи в сектора, според които текилата бавно е набирала популярност от години, а по време на пандемията са нараснали силно продажбите й за домашна употреба.
Обемът на износа за Великобритания, Германия, Франция и Испания е нараснал средно с около 60% през 2021 г., още преди по-силния скок от около 73% миналата година, според данните на Регулаторния съвет за текилата.
Майкъл Мероли, ръководител на бизнеса с текила на Pernod Ricard, който включва марката Olmeca, казва, че има далеч по-малко марки текила в Европа, отколкото в САЩ, където пазарът е по-зрял и конкурентен, като всяка седмица се появяват нови марки.
Той допълва, че т. нар. "премиумизация", при която марките наблягат на качеството и ексклузивността си, също води до повишаване на цените.
Американски популярни личности като Дуейн Джонсън - Скалата, Кендъл Дженър и Кевин Харт пуснаха собствени марки текила през последните години.
Някои играчи в сектора очакват в бъдеще недостигът на агаве да отслабне. Процесът на узряване на агавето отнема приблизително седем години. Агаве, което е било засадено преди няколко години, в даден момент ще стане готово за прибиране на реколтата, посочва Луис Фернандо Феликс, ръководител на бизнеса на Proximo Spirits за САЩ и Канада. „След около две години цената на агавето ще падне, защото предлагането ще бъде по-голямо от търсенето“, прогнозира той.