Могат ли парите да обърнат тенденцията на ниска раждаемост в света?

Япония посочва, че това е последният шанс да се обърне тенденцията на намаляваща раждаемост.

Олицетворението на застаряващо общество е близо до момента, в който цената вече няма да има значение, когато става въпрос за разходите за стимулиране на раждането на деца. Премиерът Фумио Кишида обещава мерки, които ще са „в различно измерение“ от тези, предприемани досега. Кишида обещава да удвои разходите по програми за подкрепа на деца, които се очаква да стигнат до 4% от брутния вътрешен продукт. Стъпки като по-голяма финансова подкрепа за семействата са добре дошли, но дали наистина повечето разходи ще се отразят на кризата с раждаемостта?

Лесно е да бъдем фаталисти, когато става въпрос за перспективите, пише Bloomberg. Но ако наистина на Япония ѝ е предначертано да стане застаряващо и намаляващо общество, то няма да е само тя. Губернаторът на Токио Юрико Койке обяви наскоро, че намаляващото население е „национално предизвикателство“. И макар тя да имаше предвид, че въпросът не засяга само столицата, думите ѝ не са съвсем верни – това е международно предизвикателство. Растящото отчаяние в реториката на токийските политици скоро ще се усети и в други страни, ако вече не е.

Данните за намаляващия брой деца в Япония от десетилетия разчита на прости аргументи за обясняване на тенденцията – от твърде много работа в службата до остарели полови стереотипи. Най-добър пример за това поведение дава документалният филм от 2013 г. „Без секс, моля. Ние сме японци“. В него дисфункционалните отношения в спалнята се определят като основна причина за намаляващото население. Едно десетилетие по-късно и внезапно виждаме същото да се случва и в спалните на Запад.

Но властимащите трябва да погледнат по-реалистично на проблема. Също както навсякъде другаде, властите в Токио с мъка преодоляват две упорити тенденции. Първата е, че средната възраст, на която жена се омъжва, е нараснала от 25 г. през 1987 г. на 29 през 2021 г., което отлага и първото забременяване, оставяйки на жените по-малко години на фертилност. И макар улесненият достъп до инвитро и по-лесното признаване на извънбрачни деца да са от полза, малко вероятно е само по този начин да се промени тенденцията.

Втората е, че брачните двойки все по-често казват, че искат по-малко деца. В проучване от 2021 г. те посочват, че планират средно да имат 2,01 деца, което е малко под идеалния им вариант от 2,25 деца. И двете стойности намаляват от години, както и разликата между тях: през 1977 г. двойките посочват, че искат средно 2,61 деца и планират да имат 2,17 деца.

Ако повечето двойки планират да имат само две деца, е лесно да видим как средните стойности за страната бързо намаляват, като се прибавят и тези, които не искат, не могат да имат или в крайна сметка нямат деца. Съвременният начин на живот и интензивната конкуренция за училища, работни места и успех в един все по-безмилостен свят прави създаването на семейство по-ангажиращо от всякога. Родителите са насърчавани да отделят повече от усилията си за това да гарантират, че следващото поколение има всички шансове за успех, влачейки децата си на рецитали по пиано, извънучебни занимания или уроци по гимнастика. Академиците наричат това „замяната на количество за качество“, при която родителите избират да инвестират повече пари и време в по-малко деца.