Алпийските ски курорти се готвят за бъдеще с по-малко сняг

По-рано този месец в едно алпийско село беше твърде топло дори за производство на изкуствен сняг. Операторите на местния ски курорт направиха нещо, което не бяха правили никога дотогава – отвориха летните трасета за планинско колоездене насред зимата, пише Wall Street Journal.

За един уикенд събитието привлече стотици планински колоездачи. Но не успокои особено опасенията, че дните на ски курорта са преброени.

„Не е достатъчно станцията да работи. Не можем да продължаваме така“, казва Ерик Новак, директор на ски курорта Алп дьо Гран Сер.

Подобно на много ски курорти в Европа на ниска или средна надморска височина селището изпитва финансови затруднения от години. Уравновесяването на приходите и разходите за годината до голяма степен зависи от това дали има достатъчно сняг. В последните години често няма.

По-високите температури напоследък засилват опасенията в Европа, че златната ера на ски курортите е към края си. Снежният сезон става по-кратък, а това намалява жизнеността на икономическия модел, който позволяваше на ски курортите да процъфтяват преди десетилетия.

Повече курорти зависят от скъпи машини за сняг, за да държат много от пистите си отворени. Но дори това изисква достатъчно ниски температури.

Френският курорт Метабеф, който не се намира на голяма надморска височина, очаква да посреща скиори само още около десет години.

Масовото каране на ски започна през 60-те и 70-те години на миналия век и се превърна в икономически двигател за Алпийския регион в Европа, който преди това беше относително беден. Алпите станаха водеща световна ски дестинация, там се намират една трета от ски курортите в света. С годишни приходи от 33 млрд. долара индустрията индиректно помага за препитанието на милиони хора във Франция, Австрия, Италия и Швейцария.

Бизнесите, които зависят от зимни спортове, като оператори на лифтове, хотели и доставчици на зимна екипировка, се притесняват за оцеляването на целия сектор в дългосрочен план.

Условията за сняг винаги са варирали от година на година, но климатолози, които анализират данни от десетилетия назад, наблюдават ясна тенденция – зимата в Алпите става все по-кратка. Вали все по-малко сняг. И той се топи все по-бързо.

През 60-те години на миналия век обикновено имаше достатъчно сняг за ски на 500 м над морското равнище. Сега това е почти невъзможно за повечето курорти на надморска височина под 900 м и снежната граница се очаква да нарасне още, коментира Кристоф Марти, изследовател в Института за изследване на снега и лавините в Давос, Швейцария.

Мнозина в ски индустрията прогнозират, че само големите курорти на голяма надморска височина с достатъчно площ на повече от 2000 м над морското равнище ще бъдат жизнеспособни от финансова гледна точка до средата на века. „Хората, които искат да карат ски, ще трябва да се изкачват по-високо“, коментира Марти.

По-големите компании започват да се приспособяват към промените. Rossignol, намираща се в подножието на Френските Алпи край Гренобъл, е един от най-големите и най-стари производители на ски в света, първите ѝ дървени ски са от 1907 г. Миналата година компанията започна да продава планински колела с марка Rossignol и се готви да пусне на пазара линия обувки за планина.

„Карането на ски в Алпите и на Скандинавския полуостров е ДНК-то на компанията“, коментира Венсан Вотер, главен изпълнителен директор на Rossignol. „Сега ускоряваме диверсификацията си към дейности за четирите сезона“, допълва той. В бъдеще компанията залага на дрехи, обувки и раници, които в момента имат дял от 25% в приходите ѝ от продажби.

Приспособяването е значително по-трудно за ски курортите. Почти всичките им приходи идват от снежния сезон.

Преместването на ски пистите в Алп дьо Гран Сер на по-голяма надморска височина ще му даде още години, казва директорът на курорта Ерик Новак.

Когато снегът започнал да вали отново в средата на януари, курортът постепенно отворил повечето си писти за спускане. Дори в добри години приходи от около 1,3 млн. евро стигат само за покриването на заплатите на служителите, тока и други разходи.

Курортът планира преустройство, за да оцелее. Целта е да привлича туристи през цялата година, като развива повече трасетата си за колоездене и катерене.

Той планира да премести базата на ски курорта от 1370 м на по-голяма височина и да създаде изкуствено езеро, което да го снабдява с вода за производство на сняг.

„Преместването ни на по-високо ще ни даде още 15-20 години“, казва Новак, 59-годишният директор на курорта. „Без инсталациите за изкуствен сняг вече нямаше да можем да работим. Аз скоро ще се пенсионирам, но се тревожа за по-младите си служители“, допълва той.

Курортът, който е собственост на консорциум от местни селища, до момента си е осигурил 11 млн. евро от нужните 24 млн. евро за осъществяването на промените. Той се надява на средства от централното правителство или на друго държавно финансиране, за да покрие останалата част от сумата.

Ски сезонът в Алпите се е скъсил с около месец спрямо 50 години по-рано, показва изследване, което използва данни за снежната покривка в Европа на височина до 2000 м между 1971 и 2019 г.

„На ниско надморско равнище очакваме да губим един месец от задържането на снежната покривка за всеки нов градус глобално затопляне“, казва Самюел Морен, учен във Френската национална метеорологична служба и нейния Национален център за научни изследвания, който е съавтор на доклада.

Липсата на сняг и на гости вече е накарала около 40% от ски лифтовете в Швейцария да затворят врати от 90-те години на миналия век, показва изследване на Дортмундския университет в Германия. Във Франция 10% от лифтовете са затворили врати за две десетилетия.

Ерик Пиол, кмет на Гренобъл, казва, че е грешка да се правят опити за удължаване на живота на изпитващи затруднения ски курорти. Вместо това вниманието трябва да бъде насочено към план за бъдещето без тях, например чрез инвестиции в по-добре изолирани жилища и по-високоскоростен интернет, така че хората да могат да работят от разстояние.

Ръководителите на Метабеф планират да оперират лифтовете само още около десет години.

Те осъзнали това през 2016 г., когато мислели как да заменят четири стари лифта.

„Големият въпрос беше – имаме ли гарантирани най-малко 20 години за каране на ски, за да оправдаем инвестицията в нови лифтове?“, спомня си Оливие Ерар, директор на ски курорта по онова време. Те погледнали прогнозите на френското правителство за климатичните промени в района.

„Трябваше да признаем, че 20 години са твърде оптимистичен вариант“, отбелязва Ерар. Лифтовете, някои от които на 40 години, били ремонтирани, вместо да бъдат заменени. „Тогава осъзнахме, че краят на алпийските ски за нас ще дойде вероятно между 2030 и 2040 г.“, казва Ерар.

Той постепенно уведомил за това колегите и бизнес партньорите си, след което оповестил публично решението през 2021 г.

Основната задача на Ерар сега е да помогне за планирането на прехода на местната общност към бъдеще без ски. Вниманието е насочено към незимни планински спортове – от катерене до планинско бягане.

„Това е началото на края на алпийските ски, на този бизнес модел. Но не е краят на живота в планините“, казва Ерар.