„Време е да предприемем активни действия да променим тези тенденции и нагласи, защото те не се виждат само в това проучване, което показва, че нивата на четене спадат", каза тя по повод констатация на изследването, което показва, че 20% от българите не са прочели нито една книга за последната година, а най-малко четат хората между 15 и 30-годишна възраст.
По думите ѝ това се потвърждава и в изследванията, които показват, че грамотността пада.
"Домашните библиотеки намаляват, делът на българите, които продължават да запазват нивата си на четене, са между 40 и 60 години. Те често живеят в най-големите градове. Това са социално активни хора и това показва, че и те имат достъп до книги. Изключително важно е в малките населени места да има библиотеки. Ние от доста години се борим, заедно с Българска библиотечна информационна асоциация, за повишаване и изпълняване стандарта за библиотечно и информационно обслужване", коментира Десислава Алексиева.
Тя е убедена, че четенето е както за малките бебета, така и за възрастните хора. Председателят на Асоциация "Българска книга" настоява да има политика, да има закон за книгата и подчерта, че ДДС върху книгите продължава да е временна мярка.
Какъв пример дава Норвегия с финансиране на библиотеките? Какво трябва да съдържа задължителният списък за четене на учениците и има ли нужда от осъвременяване на учебните програми? Училището ли е място, където трябва да се насърчава четенето, а библиотеките в тях да са място за образование? Убедихме ли се, че „мишката няма да изяде книжката“ в дигитализацията на книгите?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.
08:07 | 14.09.22 г.