Германия ще се сблъска с разходи, почти шест пъти по-високи от тези при Brexit, ако тя и Европейският съюз (ЕС) изключат Китай от своите икономики, предупреждава институтът Ifo в ново проучване, цитирано от Ройтерс.
Най-големият губещ от търговска война с Китай ще бъде автомобилната индустрия с 8,47% загуба на добавена стойност. Следват производителите на транспортно оборудване с 5,14% компаниите от сектора на машиностроенето с 4,34% загуба, изтъква Ifo.
Авторите на проучването, поръчано от Баварската индустриална асоциация vbw, посочват, че компаниите трябва да се насочат към други страни, за да намалят зависимостта от определени пазари и авторитарни режими.
Целта на икономическата политика на Германия и ЕС трябва да бъде свързана с идеята „да се установят стратегически партньорства и споразумения за свободна търговия с нации с подобно мислене като САЩ“, посочва съавторът на доклада Флориан Дорн.
Анализът симулира пет сценария, включително отделяне на западните икономики от Китай, съчетано с търговско споразумение между ЕС и САЩ.
Въпреки че подобно споразумение може да смекчи ефектите от евентуална търговска война с Китай, то няма да ги компенсира напълно. По-скоро това ще доведе до разходи, които приблизително ще са равни на тези от времето на Brexit, добавят от Ifo.
През последните месеци Пекин изостри негативния фокус от страна на Германия най-вече с обещанието на президента Си Дзинпин в началото на февруари за приятелство без граници“ с руския държавен глава Владимир Путин, както пише Джоузеф Стърнбърг за Wall Street Journal.
Европейците са разочаровани от нежеланието или неспособността на Си да посредничи за мир в Украйна.
Нахлуването в Украйна също така поражда притеснения за автократична инвазия в Тайван - перспектива, която Европа преди това отхвърляше. А убиващата икономиката политика на Си Дзинпин за нулева толерантност към коронавируса подкопава бизнес средата за чуждестранните инвеститори. Благодарение на някои грешки от страна на Пекин страната няма да изпълни тазгодишната цел за икономическия растеж с голяма разлика.
Резултатът е нов германски скептицизъм относно Китай, който се разгръща в три измерения.
Февруарско проучване на Ifo установи, че 45% от германските производители планират да намалят вноса от Китай, както и 55% от търговците на дребно. „Чуждестранните компании натискат бутона за пауза“, коментира Йорг Вутке от Търговската камара на ЕС в Китай в неотдавнашно интервю относно безпокойството на бизнеса за потенциалните паралели между Украйна и Тайван. Коментарът резонира особено в родната му Германия.
Външният министър Аналена Бербок през март започна преглед на външната политика. Китай заемаше видно място в нейната реч, макар и не винаги споменат изрично: Европа трябва да е наясно, че „уязвимостта в 21-ви век може да се състои и в това авторитарни държави да инвестират милиарди евро в европейски магистрали, пътища, електропреносни мрежи и пристанища“, предупреди тя.