В живописен винен град на около 100 км от Франкфурт се намира скрит бункер, който в продължение на десетилетия е бил една от най-добре пазените тайни на Германия. Построена през 1962 г., структурата, наподобяваща пещера, съхранява алтернативни германски марки, в случай че враговете на Западна Германия от Студената война наводнят пазара с фалшиви банкноти в опит да предизвикат хиперинфлация, пише Марилен Мартин за Bloomberg.
В крайна сметка резервната валута не беше необходима и беше унищожена през 1988 г. Загрижеността сред германците за сигурността на техните пари обаче продължава. Малко повече от година преди решението дали да се пусне цифрова версия на еврото, около половината от хората в най-голямата икономика в Европа дори не могат да си представят да го използват.
Поверителността е основното безпокойство, като германците са най-неспокойни по този въпрос сред водещите членове на еврозоната. Трайното предпочитание към парите в брой отразява тези възгледи: управителят на Германската централна банка Йоахим Нагел ги описва като „неприкосновени“.
Едно пътуване до бункера в Кохем потвърждава настроенията. Група местни пенсионери, които едва наскоро са научили за съществуването на обекта, са скептични към цифровото евро.
Бивша банкова служителка казва, че картовите и онлайн плащанията вече са я накарали да се чувства така, сякаш няма контрол върху разходите си. Други смятат, че дигиталната валута може да остави Германия опасно зависима от технологиите.
Ханс Хайнрих Кльопел, който се пенсионира от Deutsche Post през 2010 г., и сега организира посещението в бункера, предпочита да използва пари в брой през повечето време, макар и да признава, че това може би му е „по навик“.
Европейската централна банка (ЕЦБ), която разработва цифровото евро и ще вземе окончателно решение дали да го въведе в края на 2025 г., е наясно със страховете около него.
За поверителността и сигурността планира да използва техники като криптиране на данни и хашинг, за да предотврати директна връзка между трансакции и конкретни потребители. Също така валутата ще бъде достъпна чрез карта – не само на мобилни телефони – за офлайн употреба. Банката също така ще се стреми да достигне до граждани, които са по-малко запознати с цифровите технологии, включително уязвими групи.
„Предвиждаме цифровото евро като цифрова форма на пари в брой, която може да се използва за всички цифрови плащания съвместно с физически пари в брой“, коментира гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард през октомври в X, когато подготвителната фаза на проекта беше започната.
Тя обаче трябва да убеди не само германците, чиито плащания с карти непрекъснато се увеличават. Държави, включително Австрия, Словакия и Малта, са още по-запалени по парите в брой, въпреки че по-близките членове на еврозоната като Холандия ги избягват почти изцяло в полза на цифровите решения.
Нещо повече, по-младите германци не са толкова чувствителни по отношение на личната неприкосновеност. Проучване установява, че една трета от над 65-годишните биха отказали да предоставят лични данни онлайн – дори за да подобрят качеството на услугата – в сравнение със само 10% от 18- до 24-годишните.
Йоахим Нагел е оптимист, че дори по-възрастните му сънародници все още могат да бъдат убедени в предимствата на цифровото евро.
„Печеля по-старото поколение, като им казвам, че парите в брой няма да изчезнат“, каза той през юли на срещата на Г-20 в Рио де Жанейро. „Въпреки че не мога да убедя 92-годишната си майка, по-възрастното поколение – от което скоро ще бъда част, когато надхвърля 60 – в наши дни разбира цифровите технологии, така че честно казано не е нужно да протягам ръка към тях вече. Те разбират какво се случва“, допълва той.
Обратно в бункера, който някога е съхранявал до 15 млрд. алтернативни германски марки, организаторът на посещението Кльопел споделя съмненията на другите посетители за дигиталното евро, но и не го отрича напълно.
„Не можете да се изключите напълно“, казва той и добавя: „Трябва да се адаптирате към такива нови развития“.
12:58 | 17.08.24 г.
