Русия и Китай се насочват все повече към дигиталните разплащания, които подпомагат търговските отношения на фона на затягането на вторичните санкции, пише Ройтерс. По този начин се избягват проверките на плащанията, които в някои случаи могат да отнемат и месеци, допълва агенцията и отбелязва, че публикацията е подготвена от кореспондентите ѝ в Русия съгласно правилата на Кремъл за отразяване на войната в Украйна.
Ройтерс цитира данни от дигиталната платформа Qifa, създадена през 2013 година и с китайски собственик. Първоначално тя се е фокусирала върху вноса на китайски стоки в Русия, но от началото на тази година разширява дейността си.
Все повече китайски банки отказват да приемат трансакции с руски компании под заплахата от вторични санкции, въведени от САЩ. Проверките дали плащанията са в съзвучие със западните санкции понякога отнемат месеци, през които компаниите и от двете страни не могат да приберат парите си. Това налага да бъдат търсени алтернативи, често предлагани от малки регионални китайски банки, чиято дейност може да остане незабелязана.
Qifa, която скоро ще се листне на Московската фондова борса, пък се обръща към сетълменти чрез дигитални разплащания и криптовалути, които могат да бъдат финализирани за ден. От компанията посочват, че много внимателно следят законодателството и вече активно използват тетъра - стейбълкойн, чиято стойност е обвързана с долара.
Руското законодателство позволява използването на сетълмент чрез дигитални валути, което заобикаля банковата система. В Думата също така се подготвя закон, който да позволи използването на криптовалути при международната търговия.
Западните санкции се налагат върху търговията със стоки с възможна двойна употреба. С използването на дигитални разплащания обаче опасенията, че Москва ще може свободно да се снабди с нужното ѝ за военната индустрия расте. Китай вече е сочен от САЩ като хъб за стоки, които Русия използва за войната в Украйна, включително и части за дронове и чипове, които са необходими за производството на ракети.