Роботизираните съветници на активи демократизираха управлението на портфейли, тъй като намалиха минималния праг за участие на инвеститорите и таксата за услугата. Това стана ясно от думите на Иван Такев, старши мениджър в Alaric Securities в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.
„Един традиционен асет мениджър би взел между 1% и 2% от стойността на управляваните от него средства на годишна база. При робосъветниците това е между 0,25%-0,30%, може би около 3 до 4 пъти по-ниско. Естествено това се дължи на факта, че бива елиминирана една част от човешкия труд, който оскъпява услугата, и това дава възможност да се намали минималния праг за участие “, каза Такев.
Ако искате асет мениджър да се занимава с вашите пари, трябва да разполагате с поне половин милион долара, докато при робосъветниците някои от платформите нямат даже минимална сума за участие, обясни той.
По думите на Такев най-младите поколения се възползват от технологията, но все още търсят и човешка помощ при управлението на активи. Той отбеляза, че роботизираните съветници рядко постигат по-добра доходност от асет мениджърите, но и не изостават в резултатите.
Най-често тези съветници се използват за пасивно управление на портфейли, но по-усъвършенстваните дават възможност и за активно управление. Те задават въпроси на потребителя, с които оптимизират услугата, приспособявайки я към нуждите на клиента, каза Такев.
Роботизираните съветници с изкуствен интелект за борсова търговия и управление на портфейли с ценни книжа заместват и биват използвани от асет мениджърите, а в българските регулации няма точна дефиниция какво точно са роботизирани съветници, обясни адв. Десислава Кръстева, старши правен експерт във фондация „Право и интернет“. Тя посочи, че самата концепция какво точно е изкуствен интелект още не е напълно изчистена.
„Чисто правно, основното предизвикателство, когато говорим за изкуствен интелект, е това, че не сме способни да предвидим в дългосрочен план какви биха били последиците от много масирано навлизане на тези технологии в областта на инвестициите“, каза Кръстева.
„В бъдеще това, за което ще трябва повече да се работи е най-вече на тема „контрол“, защото за мен най-голямото предизвикателство, когато става дума за тези технологии, е до каква степен регулаторите могат да контролират самата технология. Това, за което се говори в бъдеще, говорим за технологии, които сами се обучават, надграждат своите знания и прогнози, и т.н., и могат да влияят по много различни начини. Това нещо може да окаже в един момент, при масирано навлизане на пазара, въздействие и не е ясно регулаторите до каква степен имат технологичния ресурс да ги контролират“, каза Кръстева.
Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да намерите тук.
22:20 | 30.01.24 г.
