На много места из Англия може да се види съобщение, изписано със спрей по стените: "Спрете CBDC" - дигиталните валути на централните банки. Надписаните не са изолиран случай. Съдейки по петиция, която в момента събира подписи, десетки хиляди хора в Обединеното кралство са се подписали за спиране на дигиталните валути на централните банки. За тях те са истински скандал, пише за Financial Times Анди Халдейн, главен изпълнителен директор на Royal Society of Arts.
За непосветените, дигиталните валути на централните банки са цифров заместител на физически пари в брой. Поне 130 страни по света вече обмислят издаването на дигитален кеш за своите граждани. В Обединеното кралство беше издаден консултативен документ от Министерството на финансите и Английската централна банка през февруари, а горепосочената петиция е отговорът на гражданите.
Преди осем години, преди дори CBDC да се появи като акроним, написах няколко (според мен непротиворечиви) реда за възможността за цифрови пари, посочва авторът. Последваха подигравателни викове. Един мой бивш преподавател написа статия, озаглавена „Халдейн кешира кеша“. Беше събрана петиция да бъда спрян да отхвърлям парите в брой (която подписах в неуспешен опит да разведря настроението).
Ако не друго, тези реакции ясно показват, че парите в брой са много повече от технология за плащане. Това е една от най-чистите и стари форми на обществено благо, символ на идентичност и суверенитет. Изборът относно това обществено благо, в крайна сметка и с право, е на гражданите, а не на централните банкери или криптографите. Това са социални, а не технологични избори - а понякога и емоционални.
И социалните въпроси, повдигнати от CBDC, без съмнение са реални. Това включва опасения за поверителността на валутите и за запазване на достъпа до кеша за тези, които нито искат, нито имат достъп до дигиталните пари на централните банки. Има и такива, които се страхуват, че депозитите може да мигрират от търговските банки към сигурното убежище CBDC при първия полъх на финансова криза.
Подобни опасения относно финансовата стабилност не трябва да се отхвърлят. Те накараха почти всички дизайнери на CBDC - и всички търговски банки - да стигнат до заключението, че CBDC не трябва да плащат лихва, тъй като това би допринесло за привлекателността им и би увеличило ликвидния натиск върху засегнатите банки. Този избор на структура до голяма степен остана незабелязан от обществеността. Това е странно, защото липсата на лихва върху CBDC има големи и трайни последици за гражданите, въпреки че те може да не го осъзнават.
Парите не са само средство за плащане; те са и средство за финансиране на правителства и централни банки. Физическият кеш е безлихвен заем за правителството, пряк данък върху гражданите, наложен пропорционално на техните парични притежания при данъчна ставка равна на лихвения процент. Повечето хора са в блажено неведение, че са облагани по този начин. Името на този данък - сеньораж - добавя към неговата мистерия.
Странностите не свършват дотук. Сеньоражът е скрит данък, който е едновременно голям и силно регресивен. Силно регресивен, защото кешът се държи непропорционално от най-бедните в обществото. Голям, защото при глобален запас от физическа валута, оценен на около 8,3 трлн. долара в най-големите икономики в света, и лихвени проценти от около 5%, това се равнява на данък върху гражданите от над 400 млрд. долара всяка година.
В свят, в който всички пари в брой бяха физически, централните банки и правителствата можеха с право да твърдят, че е технологично невъзможно да се плащат лихви. Сеньоражът беше неизбежна последица от осигуряването на кеш за общественото благо. С появата на CBDC тези аргументи вече са безсмислени. Лихвата може лесно и просто да се плаща върху CBDC, притежавани от гражданите, точно както е от много десетилетия с фактическите CBDC, притежавани от банките (чието мистериозно име е „резерви“).
В продължение на много десетилетия парите в брой са единствената форма на пари, върху която не се плаща лихва, поставяйки в неизгодно положение тези, които ги държат. С навлизането на CBDC бихме могли да осигурим доходност върху кеша и да изравним паричните условия между гражданите. Дизайнерите на CBDC изключват тази опция, избирайки да продължат да налагат голям, скрит, регресивен данък върху гражданите. Те правят това, за да защитят банките и държавните финанси, като и двете отдавна се възползват от тази привилегия.
Кешът е нашите пари, не техните. Гражданите трябва да обсъждат и направят този социален избор. В момента не правим нито едното, нито другото. Бихме могли да намалим фискалната тежест на голям и регресивен, скрит данък, който правителствата и централните банки вместо това избират да затвърдят и повишат. Това именно е CBDC скандалът, а не този, който се обсъжда от художници на графити по надлези на магистрали или изобщо от всеки друг, завършва Халдейн.
17:20 | 02.08.23 г.
