Русия напредва с плановете си за въвеждането на дигитална рубла, присъединявайки се към растящия списък от страни, експериментиращи с електронни валути, на фона на растящата ѝ изолация заради войната в Украйна, съобщава Bloomberg.
Законодателството, с което се одобрява създаването на национална дигитална валута, ще бъде разгледано в Съвета на федерациите – горната камара на парламента – в сряда. Ако бъде прието и след това подписано от президента Владимир Путин, Руската централна банка може да започне тестове на дигиталната рубла още през следващия месец.
Над половината централни банки в света разглеждат възможността или вече разработват дигитална валута, според данни на Международния валутен фонд (МВФ). Най-малко 20 работят по пилотни програми, включително Индия, Япония и Китай – където проектът е достигнал до 260 млн. души и се изпробва в обществения транспорт, електронната търговия и др.
За разлика от монети като биткойна, които разчитат на децентрализирани платежни системи, независещи от правителства, дигиталните валути, издавани от централни банки, се емитират и регулират от съответните правителства. Според техните привърженици дигиталните валути ще направят по-достъпни банковите услуги, ще подобрят ефективността на плащанията и ще намалят разходите за трансакции. Скептиците обаче предупреждават за рискове за личните данни и потенциални кибератаки.
Руската централна банка планира да приложи пилотния проект с 15 кредитора в страната. В рамките му компании и отделни потребители ще могат да си правят дигитален портфейл на платформа на централната банка, до който ще има достъп чрез всяка руска банка. Трансакциите с дигитални рубли ще са безплатни за клиентите на дребно, а за корпорациите таксата ще е 0,3% от превежданата сума, става ясно от насоки на държавния регулатор.
Проектът се осъществява на фона на санкциите на Запада, които откъснаха руските банки от световната финансова система в отговор на войната в Украйна. Международните банки въвеждат все по-ограничителни политики за плащанията от Русия, която цели да отслаби ефектите на ограниченията, стимулирайки търговията в национални валути със страни като Китай и Индия.
От началото на годината руската рубла е поевтиняла с 18% спрямо долара – едно от най-лошите представяния сред валутите на развиващите се пазари, изпреварено единствено от турската лира и аржентинското песо. Намаляващите приходи от енергоизточници и възстановяването на вноса изяждат от руския излишък по текуща сметка, докато разходите за войната пресушават бюджета.
Според някои депутати дигиталната рубла ще улесни трансграничните плащания на Русия.
„В настоящата среда е важно да имаме инструменти за независими плащания и канали за финансова информация, които могат да бъдат използвани в търговията ни с чуждестранни партньори“, заяви Николай Журавлев, заместник-председател на Съвета на федерациите, по време на дебат по-рано този месец.
Може обаче да се окаже, че е прекалено рано за подобни надежди, тъй като дигиталната рубла първо трябва да бъде свързана с валутни платформи на други държави, за да може да има международни трансакции, а засега такива признаци няма, отбелязва Александра Прокопенко, бивш съветник към Руската централна банка, която сега е част от екипа на базирания в Берлин Carnegie Russia Eurasia Center.
По думите ѝ дигиталната валута би могла да направи трансакциите по-прозрачни на териториите, анексирани от Украйна, където сега всички плащания са в брой.