Депутати от Европейския парламент предложиха въвеждането на данъци върху криптоактивите, чрез които да се финансира годишният бюджет на блока от около 170 млрд. евро, съобщава CoinDesk.
Опциите са заложени в проектодоклад за бюджетната комисия в парламента, публикуван на 16 януари, който включва налози върху капиталовите печалби на инвеститорите, трансакциите и добива на криптовалути.
Докладът „предлага въвеждането на европейски данък върху криптоактивите, чиито приходи ще се вливат в европейския бюджет“, се казва в доклада на френския евродепутат Валери Хайе и португалецът Хозе Мануел Фернандес. „Регулирането и облагането на криптоактивите на европейско равнище е по-ефективно, отколкото на национално равнище, като се има предвид тяхната голяма подвижност и трансгранично измерение“.
През декември Европейската комисия предложи нови правила за размяна на информация за притежанията на даден криптоинвеститор между данъчните власти – но решение за това какво и колко да бъде облагано с данък остава въпрос на национално ниво.
Другите депутати в комисията разполагат с време до 2 февруари да предложат изменения на доклада. Като цяло 705-те евродепутати имат ограничени правомощия върху данъчното законодателство, което обикновено се договаря от 27-те финансови министри на страните членки единодушно.
Депутатите също така трябва да разгледат и въпроси, свързани с корпоративни печалби, финансови трансакции и въглеродно интензивен внос, търсейки начини за финансиране на бюджета, който засега е финансиран до голяма степен от национални вноски.
По-рано Фабио Панета, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), заяви, че бъдещото цифрово евро никога няма да бъде "програмируема валута", ограничена в употребата си,
"Нека бъдем пределно ясни: цифровото евро никога няма да бъде валута, която се програмира", подчерта Панета пред Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП.
Това означава, че ЕЦБ няма да може да налага ограничения за начина, по който това цифрово евро може да се харчи, що се отнася до естеството на покупките, мястото или момента, когато са направени.
"В противен случай това би било равнозначно на емитиране на облигации, а централните банки емитират пари, а не облигации", подчерта той.