Година след като пусна първата дигитална валута в Африка, Нигерийската централна банка се обръща към шофьорите на триколесни таксита в страната в опит да ускори приемането на е-наирата под зоркия поглед на регулаторите по света.
Институцията предлага 5% отстъпка за шофьорите и пътниците на моторизираните рикши – известни като Keke Napep – които използват електронната наира. Това е поредният опит за даване на тласък на дигиталната валута, която досега е привлякла вниманието на едва един от всеки 200 жители в най-населената страна на континента, пише Bloomberg.
Фокусът на централната банка върху дигиталната валута е объркващ за мнозина нигерийци, които не виждат разлика между подкрепената от държавата е-наира и криптовалутите. За шофьорите на Keke Napep - най-популярния начин за придвижване из натоварените улици на Лагос и други градове, насърчаването на е-наирата, докато се ограничават криптовалутите, е объркващо. Нигерийската централна банка забрани на търговските кредитори да извършват дейност с криптоборси.
„Защо искат от нас да събираме е-наира“, пита 23-годишният шофьор Хамед Лаван. „Мислех, че правителството каза, че криптовалутите са лошо нещо“, допълва той.
Когато Нигерия стана първата страна в Африка, която пусна своя дигитална валута на централна банка, целта бе да се достигне до почти 40-те милиона хора в страната без банкова сметка. Властите също така се надяваха да поемат дял от многомилиардните доларови потоци на парични преводи, както и да увеличат данъчната база в страната.
Разочароващи резултати
Резултатите до момента са разочароващи. Въпреки че електронната наира използва сходна счетоводна технология като биткойна или етера и също се съхранява в дигитални портфейли, страстта на нигерийците към криптовалутите не се простира до предлаганата от централната банка алтернатива.
Виртуалните валути примамват жителите на водещия петролен производител на континента като вид убежище от инфлацията и обезценяването на валутата. Е-наирата обаче се приема като прокси за предизвикателствата пред икономиката на най-голямата африканска икономика и символ на недоверието към управляващите елити.
Запознаването на нигерийците с дигиталната валута е ключова задача както за централната банка, така и за правителството. Като най-голямата икономика, която изцяло е пуснала CBDC, тя е наблюдавана и от над стоте страни, обмислящи пускането на свои собствени монети, посочва Джош Липски, старши директор на GeoEconomics Center към Атлантическия съвет на САЩ.
„Нигерийският проект е от огромна важност за света“, посочва той. „Основно искам да кажа, че не всичко е решено, но светът наблюдава отблизо какво правят“, допълва Липски.
Дигиталните монети на централните банки се появиха на фона на бума при криптовалутите, който принуди централните банки да се обърнат към иновациите в нуждата да бъдат конкурентоспособни. Целта на дигиталните пари е да направи плащанията по-сигурни, по-евтини и по-надеждни, давайки на правителствата в по-бедни страни алтернатива на недобре развитите банкови системи.
И макар централните банки обикновено да не целят универсално използване на CBDC, те все пак се нуждаят от определен брой потребители, казва Томасо Мансини-Грифоли от подразделението за парични и капиталови пазари на Международния валутен фонд (МВФ). Властите се опитват да постигнат правилния баланс, тъй като прекомерното използване на CBDC може да се отрази на кредитните потоци и на дейността на търговските банки, допълва той.
Зле насочено послание
Относително слабото приемане, макар и не необичайно за страни в начални фази на развитие на свои дигитални валути, може да се дължи на недостатъчни стимули за търговските банки или зле насочено потребителско послание, казва Джон Киф, управляващ директор на аналитичния център CBDC Think Tank.
Нигерийската централна банка остава оптимистично настроена. След като привлече почти 1 млн. души към своята дигитална платформа, сега целта ѝ е 8 млн. потребители до следващия август.
10:33 | 02.11.22 г.
