Регулаторният и законодателният орган на европейско ниво в момента се опитват да създадат една цялостна рамка за всички държави в ЕС – за пръв път тя ще обхване както лицата, които издават криптоактиви, така и доставчиците на криптоуслуги. Това каза Петко Карамочев, основател на Industria.tech, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria, след като в края на юни председателството на Съвета на ЕС и Европейският парламент постигнаха съгласие за регламента на пазара на криптоактиви.
„Европейските държави към момента бяха разделени на три групи - едните са силно благоразположени към криптоактиви, като се опитват да привлекат други капитали. Вторият тип държави, като Германия и донякъде Франция се опитваха по различни начини да третират криптоактивите, да ги стандартизират и регулират. Третата група държави, голяма част от държавите в ЕС, нямаха никаква идея какво да правят с криптоактивите и за тях те не съществуваха“, посочи Карамочев.
Той заяви, че тази регулация ще подпомогне и ще влияе и на криптобанките да оперират под определен надзор.
"Ще бъде създаден и един регистър на нелоялните компании, който ще може да бъде виждан по всяко време, така че индивидуалните и институционални инвеститори да могат да се ориентират по-бързо".
Експертът съобщи, че през тази година се очаква да бъдат финализирани четири европейски регламента в сектора. "Първият е регламентът за пазара на криптоактиви - това е MiCA. Вторият, изключително важен регламент, е пилотният режим на ЕС за токенизирани ценни книжа, посредством блокчейн или distributed ledger technology, нещо много важно за нашата индустрия", съобщи той и смята, че често игнорирани са още два нови регламента – този за прехвърляне на средства, т.нар. TFR, относно информация, придружаваща преводите на средства с определени криптоактиви и последният е регламентът за оперативна устойчивост на цифровите технологии, т.нар. DORA, който също е много важен и засяга всички участници.
Петко Карамочев е убеден, че изисквания за емитентите на криптоактиви, като например минимален капитал, ще направят пазара по-стабилен.
„MiCA е широката правна рамка, която се стреми към цялостната регулация, свързана с издаване и търговията с криптоактиви и стейбълкойни, както и други съпътстващи дейности и услуги. Регламентът със сигурност ще подпомогне голяма част от частните инвеститори, т.нар. ритейл инвеститори и тези, които създават и търгуват стейбълкойни“, обясни той.
Петко Карамочев напомни, че тази регулаторна рамка за пръв път бе прокарана през 2020 година. Тогава основателната причина за създаването ѝ беше проектът Libra на Facebook. Тази кошница от валути се преименува на Diem и в последствие потъна. Очаква се до края на годината този проект да стане реалност, след това ще има едногодишен гратисен период и ще влезе в сила от 2024 година, каза още той.
По какъв начин MiCA ще приравни дигиталните активи и валути със съществуващите финансови инструменти и правилата за емитиране и търговия на стандартите финансови инструменти? Какви ще са изискванията за минимален капитал и резервни активи? Ще бъде ли забранена търговията с вътрешна информация в търговията с криптоактиви? Въвежда ли се таван на дневната търговия със стейбълкойни и какъв ще бъде той? Какви са съветите на инвеститора, за да се предпазим от измами в криптосвета? Уязвима ли е България на фишинг атаки, може да разберете, ако слушате Спас Иванов, управляващ директор на Baseline Cyber Security, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria?
Материалът не е повод за инвестиционно решение!
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.
08:19 | 14.09.22 г.
