Зелените пари се справиха със сериозни предизвикателства: преминаването към плаващи обменни курсове през 70-те години на миналия век, раждането на еврото, възхода на Япония и Китай, както и значителни бюджетни и търговски дефицити.
Основната роля на валутата е тясно вплетена в тъканта на съвременната икономика.
Ако погледнем по-оптимистично на нещата, изборът на Тръмп за министър на финансите, Скот Бесент, е мениджър на хедж фондове и икономически историк, добре запознат с опасностите от високия и растящ дълг. Бесент предположи на събитие в Института в Манхатън през юни, че САЩ все още имат „последен шанс да се измъкнат от този проблем“.
Тръмп избра и Илон Мъск да ръководи специално министерство на правителствената ефективност с цел намаляване на федералните разходи. Това е нещо подобно на Комисията Грейс на Рейгън, оглавявана от магната на химическата индустрия Дж. Питър Грейс. Подобно на Рейгън, Мъск и неговият помощник Вивек Рамасвами обявиха планове за намаляване на федералните ведомости за заплати. На първо място те ще прекратят възможността за дистанционна и хибридна работа на федералните служители. Това, според Рамасвами, ще накара една четвърт от федералните работници да напуснат.
Комисията Грейс обаче завърши с голямо разочарование, припомня Bloomberg. През 1984 г. тя предаде доклад в обем от 23 хил. страници с 2478 идеи за по-ефективно правителство и идентифицирани спестявания на стойност 420 млрд. долара за тригодишен период. Бюджетната служба и Главната счетоводна служба на Конгреса установиха обаче, че много от спестяванията са преувеличени, а повечето предложения не са събрали достатъчно ентусиазъм в Конгреса. В крайна сметка федералните заплати нарастват по време на администрацията на Рейгън.
Нека да е ясно, САЩ скоро няма да се окажат неспособни да си плащат дълговете. В най-лошия сценарий рутинните лудории на Конгреса около повишаването на тавана на дълга може един ден да доведат до случайно неизпълнение на задълженията, а заради минали глупави театрализации на законодателите страната изгуби първокласния си кредитен рейтинг от S&P Global Ratings и Fitch Ratings.
Случайно неизпълнение ще ускори по-нататъшно понижаване на кредитния рейтинг на Америка, но няма да е класически пример за финансово затруднение. Вероятно няма да доведе и до рязък спад на позицията на страната в света, но ще ерозира вярата в нея. Освен всичко друго, САЩ разполагат с изключително богатство.
Япония е друга развита икономика, която се бори с високи нива на съотношението на дълга към БВП, но също така държи големи позиции в акции и други активи в баланса си, така че нейната нетна пасивна позиция не е толкова лоша, колкото изглежда на пръв поглед.
САЩ не инвестират директно в акции, но могат да се похвалят с много от най-вълнуващите и иновативни компании в света. След две години на изключителни печалби пазарната капитализация на всички търгувани в САЩ компании сега е около два пъти националния дълг. Всяко усилие на правителството да се опита да получи достъп до това богатство - чрез данъци или други средства - би имало тежки последици, но кредиторите на Америка знаят, че то си е там.
По-важното е, че САЩ винаги могат да печатат повече пари. Ако правителството ще накаже съзнателно кредиторите си, това най-вероятно ще бъде под формата на повече инфлация, което ефективно ще понижи стойността на техните облигации в реално изражение. Това обаче би било ужасно и за американците. Ако Вашингтон прибегне към такива мерки, вярата на пазара в американските облигации вече ще се разпадне.
И така, какво могат да направят американските лидери, за да избегнат това? Никой не призовава за строги икономии, но политическите лидери трябва да започнат поне с изпращане на правилните сигнали. Не е достатъчно просто да приемем, че феята на производителността ще размаха вълшебната си пръчица и ще помогне на САЩ да излязат от дълговата дупка. Нито пък е достатъчно да се стартират шумни работни групи за ефективност.
Една отправна точка е неотдавнашна публикация на Penn Wharton Budget Model, изследователска инициатива в Университета на Пенсилвания. В публикацията се прави анализ на 13 данъчни и разходни реформи, за които се установява, че могат да намалят дефицита, като същевременно стимулират растежа. Те включват основни промени в социалното осигуряване и здравната система като цяло, както и идеи за опростяване на данъчния кодекс. Това обаче е обвързано с дългогодишен ангажимент от страна на повече президентски администрации, а самото съобщение е от решаващо значение, за да покаже на пазарите, че търпението им ще бъде възнаградено.
Трудно е да се надценява значението на вярата на инвеститорите в американските облигации. Не може да се приема, че тази вяра е несломима и че политиците в САЩ могат да си позволят да изострят проблема с дълга и дефицита. Това не може да продължава вечно.
преди 2 дни Жалка картинка. От държава за пример преди 100 години до държава на наркомани, убийци и гибел. Това е Сащ днес. Който му е интересно може по-долу да разгледа ютуб канал, един американец обикаля и записва на какво преличат днес градовете в Америка. Като филм от ужасите са- https://youtube.com/@joeandnicsroadtrip?si=U0n32gdlgaTNvQVE отговор Сигнализирай за неуместен коментар